Ertaş ÇAKIR

Катедралният храм “Св. Александър Невски” безспорно е една от най-внушителните архитектурни и духовни забележителности на България. Но зад монументалната му фасада и историческата му стойност се крият въпроси, които често остават извън общественото внимание: Каква е символиката на името му? Защо този храм, в сърцето на София, носи името на руски княз, а не на български духовен водач или светец? Какво означава това за националната ни идентичност и независимост?
Исторически Контекст: Как “Св. Александър Невски” Става Фокус на Руския Влияние
След Освобождението през 1878 година, България навлиза в нова ера на възстановяване и изграждане на национална идентичност. В този период Русия играе ключова роля като освободител, но и като окупатор, с очевидни политически амбиции на Балканите. Катедралата “Св. Александър Невски” е замислена като символ на благодарност към руските войници, загинали в Руско-турската война. Но изборът на името ѝ е далеч от случаен.
Александър Невски, макар и почитан като светец в Руската православна църква, е фигура, която олицетворява руската експанзия и централизирана власт. През Средновековието той е известен със съюза си със Златната орда, с цел укрепване на властта си в руските княжества. Това го прави противоречива фигура, която по-скоро символизира политическа мощ, отколкото духовно вдъхновение.
Изборът на това име за най-големия български храм по време на фактическа руска окупация показва, че катедралата е не само духовен символ, но и политически инструмент за утвърждаване на руското влияние в региона.
Преименуването през 1915 година: Опит за Национално Освобождение
На 19 октомври 1915 година, в контекста на Първата световна война и сложната геополитическа ситуация, българското правителство взема смелото решение да преименува катедралата на „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Това решение е символ на усилията на България да утвърди своята духовна и политическа независимост. Кирил и Методий, създателите на славянската писменост, са истински духовни водачи, които олицетворяват българската култура и идентичност.
Преименуването обаче не трае дълго. След края на войната и промените във властта, руското влияние отново се засилва, а името „Св. Александър Невски“ е върнато. Този епизод от историята остава почти неизвестен за широката общественост, тъй като десетилетия наред църковната и политическата история на България предпочита да игнорира този факт.
Символика и Политика: Днешното Значение на Името
Днес катедралата „Св. Александър Невски“ продължава да бъде обект на дискусии. Докато за някои тя е символ на историческата връзка между България и Русия, за други тя олицетворява продължаващото културно и духовно подчинение. Важно е да се отбележи, че катедралата не е просто религиозен обект, а национален символ, който трябва да отразява българската идентичност и независимост.
Светият Синод на Българската православна църква, който би трябвало да бъде стожер на духовната свобода, често е критикуван за своето проруско поведение. Тържествата около 100-годишнината от освещаването на храма са пример за това как историческият и духовен контекст на катедралата се използва за утвърждаване на руското влияние.
Какво Бъдеще Желаем за Храма?
Време е да се замислим дали „Св. Александър Невски“ отразява истинската българска духовност и култура. Би ли било по-подходящо катедралата да носи името на фигури, които са оставили неизличима следа в нашата история – като св. Кирил и Методий или цар Борис Покръстител? Това би било не само жест към нашата история, но и израз на стремежа ни към духовна и културна независимост.
Заключение: Време за Историческа Справедливост
„Св. Александър Невски“ е величествен храм, който заслужава да бъде символ на българската идентичност и духовност, а не на чужди политически интереси. Преосмислянето на името му би било акт на уважение към нашата история и култура, както и стъпка към утвърждаване на нашата независимост.
Историята на катедралата ни напомня, че изборът на символи не е просто въпрос на традиция, а отражение на ценностите и стремежите на един народ. България заслужава символи, които вдъхновяват гордост и единство, а не напомнят за чуждо влияние. Време е за промяна, която да възстанови духовното достойнство на нашата нация.