Рафит УЛУТЮРК
B България често разглеждаме етническото напрежение като вътрешен проблем – въпрос на реторика, популизъм или изборна стратегия. Но ако излезем от тесните рамки на вътрешната политика, ще видим картина, която е много по-широка и много по-рискова.
Днешните думи на Деля́н Пеевски не са просто политическа провокация.
Те отварят врата към нещо далеч по-сложно: етническата карта като инструмент на геополитическо влияние.
- България е крехка граница – етническият мир е стратегически ресурс, не лозунг
Балканите винаги са били регион, в който идентичностите не просто съществуват – те се преплитат, състезават, понякога избухват.
България е част от този сложен пъзел.
Турско малцинство,
помашки региони,
смесени населени места,
болезнена история от 80-те години,
миграционни процеси,
външнополитически натиск от различни държави.
В такава среда етническото спокойствие не е даденост. То е национална сигурност.
Затова всяка дума, която противопоставя хората по етнос, автоматично става опасна не само вътре в страната, но и в регионален мащаб.
- Силите около България следят внимателно всяко напрежение
Нито Анкара, нито Москва, нито Брюксел безразлично наблюдават случващото се в страната.
За Турция българските турци са исторически и културен мост.
За Русия всяко напрежение в ЕС е възможност за влияние.
За Европа България е външна граница, която трябва да запази стабилност.
В подобен контекст да говориш за „моите турци“, „моите хора“ и „който сее омраза, ще жъне омраза“ означава не просто вътрешна провокация.
Означава да изпращаш сигнал към външни играчи.
А сигналите понякога се интерпретират по-силно, отколкото са изречени.
- Има исторически примери за това как етническата карта се превръща в конфликт
Балканите са показали, че:
когато икономиката е слаба,
институциите са уязвими,
политиците са зависими,
медиите са контролирани,
етническата тема може да избухне много по-бързо, отколкото общество очаква.
Никой не говори за война – защото войната не започва от думи.
Тя започва от език, който десетилетие след десетилетие подкопава доверието между общностите.
И точно такъв език слушаме днес.
- Етническата реторика винаги е била резервният инструмент на слабите политици
Когато един политически играч изгуби контрол над:
медийното влияние,
финансовите зависимости,
политическите партньори,
общественото мнение,
той често се връща към най-примитивния инструмент:
страх и разделение.
Етническият език е последното убежище на политиците, които усещат, че маската им започва да пада.
Не защото имат визия, а защото нямат друг механизъм да мобилизират подкрепа.
- Най-голямата опасност не е това, което Пеевски каза, а това, което може да бъде чуто
В много региони на България хората живеят рамо до рамо –
българи, турци, помаци, роми.
Но бедността, миграцията и липсата на държавни политики са направили тези общности податливи на страх.
Когато политик започне да говори собственически за едни групи и заплашително за други, хората го чуват не като политическо изявление, а като:
„трябва ли да се страхуваме?“
„да не би нещо да предстои?“
„на кого държавата принадлежи?“
Това е истинският риск – страхът винаги предхожда конфликт, дори когато никой не го желае.
- България трябва да избере: стабилност или цинизъм
Днес страната е на кръстопът:
Или ще позволи на етническата карта да се превърне в инструмент на вътрешна слабост и външно влияние,
Или ще разбере, че етническият мир не е символ, а стратегическа инфраструктура – като магистралите, пътищата и енергийната сигурност.
А стратегическата инфраструктура се пази.
Не се хвърля като играчка в предизборни битки.
Заключение: думите на политиците имат геополитическа тежест
Пеевски може да има своите мотиви – лични, партийни или стратегически.
Но България няма лукса да допуска подобен език да оформя политическия климат.
Защото етническата карта никога не е просто вътрешнополитически инструмент.
Тя е геополитически риск, който може да бъде използван отвън и отвътре.
И една държава е толкова силна, колкото е силна способността ѝ да защитава гражданите си — не от етническите им различия, а от политическата употреба на тези различия.

Yarım Kalan Stratejik Hayallerden Küresel Savunma Gücüne: Türk Savunma Sanayiinin Tarihsel Yolculuğu
Mürekkep, Kimliği Yaşatır: Nüvvab Mektebi’nden Bulgaristan Türklerinin Kültür Direnişine
İNSAN, ANCAK “KENDİSİ” KADARDIR
Bir Mahallenin Kapısından Türkiye’nin Geleceğine: Muhtarlık Kurumu ve Sivil Toplumun Ortak Vizyonu
Yunan İşgalleri ve Lozan’ın 59. Maddesi
Bulgaristan’da Eğitim: Bir Milletin Geleceğini Belirleyen Sessiz Mücadele
Dostluk: Zamanın Eskitemediği En Büyük Servet
Kalotina Sınır Kapısı’nda Bulgaristan’a Giriş Yapan Araç Trafiği Yoğunluğunu Koruyor
Bulgaristan’da Cumhurbaşkanlığı Seçimi 25 Ekim’de Yapılacak