Третият кандидат, вотът от чужбина или турските гласове?

Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК

Колкото повече наближават президентските избори в България, толкова по-ясно се вижда една важна истина:

На тези избори не е толкова важно само кой ще излезе първи на първия тур, а кой кого ще подкрепи на втория.

Днешната политическа картина е фрагментирана.
Електоратът е разделен.
Отношенията между партиите се променят.
Старите политически лоялности отслабват.

Традиционният политически адрес на турския избирател вече не е толкова ясен.

Гласовете на българските граждани, живеещи в Турция и Западна Европа, придобиват все по-голямо значение.

Освен това поведението на кандидата или политическия кръг, който остане трети, може да се окаже решаващо на втория тур.
Затова днес трябва да зададем един основен въпрос:

Кой всъщност ще избере следващия президент на България?
Кандидатът, който излезе първи?
Избирателите на третия кандидат?
Българските граждани в чужбина?
Или турските гласове, които неведнъж са били решаващ фактор при ключови избори?
Моето мнение е следното:

Последната точка няма да бъде поставена само от една група. Тя ще бъде поставена там, където се пресекат тези три големи сили.

ПЪРВИЯТ И ВТОРИЯТ ТУР СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ ИЗБОРНИ РЕАЛНОСТИ

Математиката на първия тур и психологията на втория тур не са еднакви.

На първия тур избирателят по-често гласува за своя кандидат, за своята партия или за политическата си идентичност.

На втория тур обаче ситуацията се променя.
Остават само двама кандидати.
И тогава избирателят вече не пита само:
„Кого искам?“
Той започва да пита и:
„Кого не искам?“

Точно затова кандидат, който на първия тур е получил 8, 10 или 15 процента, може изведнъж да се превърне във фактор, който решава съдбата на втория тур.

Третото място на първи тур не винаги означава политическо поражение.

Понякога третият кандидат се превръща в истинския арбитър на втория тур.

ТРЕТИЯТ КАНДИДАТ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В „СЪЗДАТЕЛ НА ПОБЕДИТЕЛЯ“

Ако изборите стигнат до втори тур, значението на кандидата, останал трети, ще нарасне многократно.

Сред имената, които днес се обсъждат, има различни политически профили.

Илияна Йотова се опитва да събере около себе си по-широк и институционален електорат.

Андрей Гюров се оформя като друг значим център.

Ако Иван Христанов или Ивелин Михайлов успеят да заемат третото място със сериозен резултат, поведението на техните избиратели на втория тур може да се окаже решаващо.
Тук трябва да се разбере нещо много важно:

Третият кандидат може да отпадне от надпреварата, но неговите избиратели остават.

И те няма да изчезнат на следващия ден.
Те ще си зададат въпроса:
„Кого подкрепяме сега?“

И точно тогава започва истинската битка на втория тур.
Но има и още нещо.
Ако третият кандидат каже:
„Подкрепям този кандидат“,

това не означава автоматично, че целият му електорат ще го последва.

Днешният избирател е много по-независим.
Затова подкрепата на третия кандидат е важна, но сама по себе си не е достатъчна.

ГЛАСОВЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА ВЕЧЕ НЕ СА ПЕРИФЕРИЯ НА ИЗБОРИТЕ

Друг голям фактор е диаспората.

Една от грешките на българската политика през годините е, че често си спомня за гражданите в чужбина едва по време на избори.

А днес в Турция, Западна Европа и други части на света живеят стотици хиляди български граждани.

Те не са откъснати от България.
Семействата им са там.
Имотите им са там.
Родните им места са там.
Самоличността им е свързана с България.

И най-важното — те имат право на глас.

Участието от Турция на президентските избори през 2021 г. показа колко сериозен политически фактор може да бъде този вот.

И на предстоящите избори секциите в Турция могат да придобият особено значение, особено на втори тур.
Защото тогава разликите между кандидатите могат да бъдат малки.

Ако разликата между двама кандидати в България е 50–100 хиляди гласа, вотът от Турция, Германия, Белгия, Нидерландия и други държави може напълно да промени резултата.

Затова диаспората вече не е „външен избирател“.
Тя е активна част от българския изборен процес.

А ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ?

Тук според мен започва най-важният стратегически въпрос.
Положението с турския вот е различно от това на останалите групи.

В продължение на години политическият адрес на голяма част от турските избиратели в България беше сравнително ясен.

През 2009 г. ДПС достигна около 610 хиляди гласа.
Това не беше само партийна победа.

Това беше показател, че огромна част от турската общност е съсредоточила политическото си доверие около един център.
Днес тази картина вече не съществува.

Има разцепление.
Има спад на доверието.
Младото поколение мисли различно.

Българските граждани в Турция имат различно поведение.
Диаспората в Европа също е различна.

Младите турци в България вече не следват автоматично политическите рефлекси на своите родители.
И оттук произтича един от най-важните факти на тези избори:

Турските гласове вече не са гарантиран вот за нито една партия.

Това може да се окаже една от най-големите промени в българската политика за последните десетилетия.

КЪДЕ ЩЕ ОТИДЕ ПОТЕНЦИАЛ ОТ ОКОЛО 700 ХИЛЯДИ ГЛАСА?

Ако разгледаме заедно турския електорат в България, българските граждани в Турция и част от европейската диаспора, се очертава много широк политически потенциал.

Аз го определям като поле от приблизително 700 хиляди потенциални избиратели.

Подчертавам ясно:
Това не означава, че всички тези хора ще гласуват за един и същи кандидат.

Това би било нереалистично.
Избирателната активност е различна.

Политическите предпочитания са различни.
Младите и възрастните мислят различно.

Живеещите в Турция и живеещите в България не винаги имат еднакви политически нагласи.

Но истинският въпрос е друг:

Днес няма една партия, която да може да контролира или насочва целия този широк електорален потенциал.

Точно тук се крие една от най-големите неизвестни на изборите.

СИЛАТА НА ТУРСКИЯ ВОТ НАРАСТВА НА ВТОРИЯ ТУР

На първия тур турските гласове могат да се разпределят между няколко кандидати.

Но на втория тур ще останат само двама.

И тогава тежестта на турския вот рязко нараства.

Представете си, че разликата между двамата кандидати е 150 хиляди гласа.

Ако 200–300 хиляди активни турски избиратели се насочат в една посока, балансът може да се промени.

Ако и секциите в Турция покажат висока активност в същата посока, резултатът може да стане напълно различен.

Затова никой кандидат на втория тур не трябва да прави грешката да мисли:

„Турските гласове така или иначе ще дойдат.“

Не.
Този път може и да не дойдат.

Турският избирател вече задава въпроси.

Пита:

„Ще ме помниш ли и след изборите?“

„Ще има ли място за нас в държавното управление?“

„Ще каниш ли турските младежи само до урните или и в държавните институции?“

Отговорите на тези въпроси ще определят новото поведение на турския електорат.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ПРОМЯНА Е, ЧЕ ГЛАСОВЕТЕ СТАВАТ ПО-СВОБОДНИ

Старите политически блокове се разпадат.
Това е изключително важно.

Преди изборното поведение беше много по-лесно за прогнозиране.

Една партия беше силна в даден район.
Друга имаше своя твърда база.
Турците гласуваха предимно за определена партия.
Националистическият вот отиваше на друго място.

Градският избирател също имаше по-ясен профил.
Днес тази карта постепенно се размива.
Избирателят взема все по-индивидуални решения.

Може да подкрепи една партия на местни избори и друг кандидат на президентски.

Може да гласува по един начин на първия тур и съвсем различно на втория.

Затова изборите през 2026 г. могат да се превърнат не просто в партийни избори, а в избори на нов тип електорално поведение.

НАЙ-ГОЛЯМАТА ВЪЗМОЖНОСТ И НАЙ-ГОЛЕМИЯТ РИСК ЗА ЙОТОВА

Ако Илияна Йотова излезе силно от първия тур, пред нея ще се открие голяма възможност.

Турският избирател помни положителното ѝ отношение в предишни изборни периоди към възможността българските граждани в Турция да упражнят правото си на глас.

Но този път миналото няма да е достатъчно.

Ще е нужна нова стъпка.
Тя трябва да се обърне директно към турската общност.

Не чрез ДПС.
Не чрез старите посредници.
А направо към гражданите.
И трябва да говори конкретно.

Колко турци ще има в нейния президентски екип?

Ще има ли място за млади турски юристи, икономисти, дипломати, академици?

Ще се изгради ли постоянна връзка с българските граждани в Турция?

Ще има ли програма за развитие на районите с компактно турско население?

Ако даде ясни отговори, тя може да привлече значителна част от турския вот.

КОЕ Е ПО-ВАЖНО — ГЛАСОВЕТЕ НА ТРЕТИЯ КАНДИДАТ ИЛИ ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ?

Всъщност не трябва да ги противопоставяме.

Гласовете на третия кандидат са отделен политически блок.

Турският вот е по-широк електорален потенциал, който може да се разпредели между различни партии.

Диаспората пък е друга голяма група, географски разпръсната, но политически важна.

На втория тур кандидатът, който успее да привлече поне две от тези три полета, ще получи сериозно предимство:

избирателите на третия кандидат;
турския електорат;
гласовете от чужбина.
Тук се намира ключът към изборите.

ГЛАСОВЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА И ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ НЕ СА ЕДНО И СЪЩО

Трябва да направим и едно важно разграничение.

Голяма част от вота от Турция може да идва от български граждани с турски произход.

Но диаспората не е само Турция.
Има българи в Германия.
В Испания.
В Белгия.
В Нидерландия.
Във Великобритания.

Следователно „вотът от чужбина“ и „турският вот“ не са напълно едно и също.

Те се пресичат, но не съвпадат.
И това прави сметките за втория тур още по-сложни.

НАЙ-ГОЛЯМАТА НЕИЗВЕСТНА: КОЙ ЩЕ УСПЕЕ ДА СТИГНЕ ДО ИЗБИРАТЕЛЯ?

Според мен на тези избори организационният капацитет ще бъде почти толкова важен, колкото и политическите идеи.

Кой ще слезе на терен?
Кой ще отиде по селата?

Кой ще дойде в Турция?
Кой ще убеди младите?

Кой ще изгради пряка връзка с диаспората?

Кой ще достигне до новото поколение чрез социалните мрежи?

Кой ще успее само за една седмица между двата тура да мобилизира стотици хиляди души?

Тези избори може да бъдат спечелени не само с идеи, а и с организация.

НОВАТА ФОРМУЛА НА ТУРСКИЯ ИЗБИРАТЕЛ: НЯМА ПОДКРЕПА НАСЛЯПО

И турската общност трябва да изгради нов политически подход.

Независимо кой е кандидатът, принципът трябва да бъде ясен:

Няма безусловна подкрепа.
Първо програма.
Първо ангажименти.
Първо представителство.
Първо равноправие.
След това подкрепа.
Това не е политически пазарлък.

Това е естествено право на един демократичен гражданин.

Ако една общност не знае стойността на своя вот, трудно може да очаква другите да я оценят.

В ИЗБОРНАТА НОЩ МОЖЕ ДА СЕ ГЛЕДА СЪВСЕМ ДРУГА КАРТА

Още отсега виждам една възможност.
В изборната нощ телевизиите може да не гледат само София, Пловдив и Варна.

Ще гледат и Кърджали.
Разград.
Шумен.
Силистра.
Секциите в Турция.

Резултатите от Западна Европа.
И всички ще задават един и същи въпрос:

„Къде отидоха тези гласове?“
Точно там може да се роди изненадата на тези избори.

КОЙ ЩЕ ПОСТАВИ ПОСЛЕДНАТА ТОЧКА?

Нека се върнем към началния въпрос.
Кой ще постави последната точка?
Третият кандидат?
Диаспората?
Турците?
Моят отговор е:

Сам по себе си — никой. Но заедно тези три сили могат да определят президента на България.

Третият кандидат може да определи посоката на втория тур.

Диаспората може да заличи разликата между двамата финалисти.

А турският вот, ако се концентрира около конкретен кандидат, може да наклони везните.

Затова ключовата дума на тези избори няма да бъде само „неопределеност“.

Тя ще бъде:
подвижност.
Гласовете вече не са застинали.

Партиите вече не могат автоматичy но да водят избирателите след себе си.

Старите политически центрове отслабват.

Търсят се нови политически адреси.

А в такива периоди побеждава не просто най-силната партия, а кандидатът, който успее да изгради най-широкото доверие на втория тур.

Моята прогноза е следната:
На тези избори президентът няма да бъде определен само от това кой ще е най-силен на първия тур.

Ще го определи кандидатът, който на втория тур успее едновременно да убеди:

избирателите на третия кандидат,
турските гласове
и диаспората.

А за българските турци залогът е още по-голям.

Тези избори няма само да покажат кого ще подкрепят.

Те ще покажат дали българските турци отново могат да се превърнат в самостоятелен и решаващ политически фактор.

Затова посланието на турския избирател трябва да бъде ясно:

Имаме глас.
Имаме тежест.
Но този път ще имаме и собствена воля.

Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК