Рафет УЛУТЮРК

Случващото се с приетите промени в Изборния кодекс предизвиква дълбоко възмущение и сериозна тревога. Ограничаването на броя на избирателните секции извън Европейския съюз представлява грубо посегателство върху едно от основните конституционни права – правото на глас. Българските граждани в чужбина не са избиратели втора категория и не могат да бъдат третирани като неудобен фактор в изборния процес.
Предложението е безпринципно, необосновано и лишено от каквато и да е реална техническа или организационна логика. Внася се в навечерието на избори и поражда напълно основателни съмнения за скрити политически мотиви.
Вместо да улеснява участието в изборите, държавата съзнателно въвежда пречки, които ще доведат до хаос, дълги опашки и фактическо лишаване от правото на вот.
В държави като Великобритания, САЩ и Канада българските общности са многобройни, географски разпръснати и често се намират на стотици километри от дипломатическите мисии. Ограничаването до едва 20 избирателни секции означава хиляди граждани да бъдат принудени да пътуват с часове, а в немалко случаи – изобщо да не успеят да гласуват.
Това вече се е случвало, а последиците са добре известни.
Изборният процес в тези държави се организира основно от доброволци, които влагат време, усилия и лични средства, за да може демокрацията да функционира.
Вместо признание и подкрепа, те се сблъскват с административни ограничения, които правят нормалното провеждане на изборите почти невъзможно.
Категорично отхвърляме внушенията, че тези мерки са свързани с контрол или гарантиране на законност.
Не съществуват доказателства, че изборният процес в държавите извън ЕС е компрометиран или че изисква специални рестрикции.
Данните ясно показват, че именно големите избирателни секции поемат основната тежест на гласуването и осигуряват ред, прозрачност и ефективност.
За всички е очевидно, че действителната цел на тези промени е ограничаване на вота на българските граждани в Турция, прикрито зад формални и привидно неутрални аргументи.
Това е недопустимо, дискриминационно и опасно за демокрацията. Демократичните правила не могат и не бива да се променят според моментния политически интерес.
Правото на глас не е привилегия, а основно конституционно право, което държавата е длъжна да гарантира – независимо от това къде се намират нейните граждани.
Всяка стъпка в обратната посока подкопава доверието както в изборния процес, така и в самата държавност.