Рафет УЛУТЮРК
Случващото се с приетите промени в Изборния кодекс предизвиква дълбоко възмущение и сериозна тревога. Ограничаването на броя на избирателните секции извън Европейския съюз представлява грубо посегателство върху едно от основните конституционни права – правото на глас. Българските граждани в чужбина не са избиратели втора категория и не могат да бъдат третирани като неудобен фактор в изборния процес.
Предложението е безпринципно, необосновано и лишено от каквато и да е реална техническа или организационна логика. Внася се в навечерието на избори и поражда напълно основателни съмнения за скрити политически мотиви.
Вместо да улеснява участието в изборите, държавата съзнателно въвежда пречки, които ще доведат до хаос, дълги опашки и фактическо лишаване от правото на вот.
В държави като Великобритания, САЩ и Канада българските общности са многобройни, географски разпръснати и често се намират на стотици километри от дипломатическите мисии. Ограничаването до едва 20 избирателни секции означава хиляди граждани да бъдат принудени да пътуват с часове, а в немалко случаи – изобщо да не успеят да гласуват.
Това вече се е случвало, а последиците са добре известни.
Изборният процес в тези държави се организира основно от доброволци, които влагат време, усилия и лични средства, за да може демокрацията да функционира.
Вместо признание и подкрепа, те се сблъскват с административни ограничения, които правят нормалното провеждане на изборите почти невъзможно.
Категорично отхвърляме внушенията, че тези мерки са свързани с контрол или гарантиране на законност.
Не съществуват доказателства, че изборният процес в държавите извън ЕС е компрометиран или че изисква специални рестрикции.
Данните ясно показват, че именно големите избирателни секции поемат основната тежест на гласуването и осигуряват ред, прозрачност и ефективност.
За всички е очевидно, че действителната цел на тези промени е ограничаване на вота на българските граждани в Турция, прикрито зад формални и привидно неутрални аргументи.
Това е недопустимо, дискриминационно и опасно за демокрацията. Демократичните правила не могат и не бива да се променят според моментния политически интерес.
Правото на глас не е привилегия, а основно конституционно право, което държавата е длъжна да гарантира – независимо от това къде се намират нейните граждани.
Всяка стъпка в обратната посока подкопава доверието както в изборния процес, така и в самата държавност.

Azerbaycan’ın Bağımsızlık Tarihindeki Acı Olay: Garakend Faciası’nın 35. Yıl Dönümü
Türkiye, Azerbaycan Ve Gürcistan’ın Katılımıyla Düzenlenen “Ebediyet-2026” Tatbikatı Tamamlandı
Özbekistan’da Şah İsmail Hatai Azerbaycan Dili Ve Edebiyat Mirası Merkezi Açıldı
TÜRKPA, Kuruluşunun 18. Yıl Dönümünü Kutluyor
Dışişleri Bakanı Fidan, Irak Türkmen Cephesi Başkanı Ağaoğlu İle Ankara’da Görüştü
Shenzhen Zirvesi: Yeni Yalta mı, Büyük Güçlerin Sınırlı Uzlaşısı mı?
Bakan Fidan’dan AB’ye Kıbrıs Mesajı: Gümrük Birliği Güncellemesi Kıbrıs Meselesine Bağlanmamalı
COP31’de 10 Günde 2 Bin 751 Kişiye Sağlık Hizmeti Verildi
Türkiye, Uluslararası Sivil Havacılık Örgütü Konsey Üyeliğine Yeniden Seçildi





