Рафет УЛУТЮРК
Председател на BULTÜRK

Разкритията от последните дни в България не бива да се разглеждат просто като поредната полицейска или съдебна операция.

Защото въпросът не се свежда само до намерено в една къща записващо устройство, демонтирани технически компоненти или мощна система за заглушаване на GPS сигнали.

Истинският въпрос е много по-дълбок:

Кой какво е правил в продължение на години около един от най-стратегическите гранични пунктове на България? Кой е знаел? Кой е виждал? Кой си е затварял очите? И най-важното – имало ли е хора, които са осигурявали защита?

Според изнесената от вътрешния министър Иван Демерджиев информация в къща край „Капитан Андреево“ е било открито устройство, записвало кадри от камерите на обекта. Част от апаратурата на заглушителя е била демонтирана, но според изявленията останалото е достатъчно, за да се установи, че става дума за сериозна техническа мощност.

Само това вече поражда изключително сериозни въпроси за българската държава.

„КАПИТАН АНДРЕЕВО“ Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ГРАНИЧЕН ПУНКТ

„Капитан Андреево“ е една от най-важните сухопътни врати между България и Турция.

Но в стратегически план това не е просто пункт между две държави.

Това е ключов възел за търговията между Турция и Европа, международния транспорт, митническия контрол, движението на хора и товари и сигурността на една от външните граници на Европейския съюз.

Следователно всяка незаконна техническа система, изградена или използвана в подобен район, не може да бъде разглеждана единствено като местен криминален случай.

Това е въпрос на национална сигурност.

И в по-широк смисъл – въпрос на европейска сигурност.

Задачата пред българските институции не може да приключи с няколко задържани лица или иззети устройства.

Трябва да бъде разкрита цялата мрежа, ако такава съществува.

КОЙ Е ЗАПИСВАЛ КАМЕРИТЕ И С КАКВА ЦЕЛ?

Един от най-тревожните елементи в случая е твърдението, че намереното устройство е записвало кадриУСТРОЙСТВОТО КРАЙ „КАПИТАН АНДРЕЕВО“ НЕ Е ПРОСТО ТЕХНИЧЕСКА НАХОДКА: ТОВА Е ИЗПИТАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

Рафет УЛУТЮРК
Председател на BULTÜRK

Разкритията от последните дни в България не бива да се разглеждат просто като поредната полицейска или съдебна операция.

Защото въпросът не се свежда само до намерено в една къща записващо устройство, демонтирани технически компоненти или мощна система за заглушаване на GPS сигнали.

Истинският въпрос е много по-дълбок:

Кой какво е правил в продължение на години около един от най-стратегическите гранични пунктове на България? Кой е знаел? Кой е виждал? Кой си е затварял очите? И най-важното – имало ли е хора, които са осигурявали защита?

Според изнесената от вътрешния министър Иван Демерджиев информация в къща край „Капитан Андреево“ е било открито устройство, записвало кадри от камерите на обекта. Част от апаратурата на заглушителя е била демонтирана, но според изявленията останалото е достатъчно, за да се установи, че става дума за сериозна техническа мощност.

Само това вече поражда изключително сериозни въпроси за българската държава.

„КАПИТАН АНДРЕЕВО“ Е МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ГРАНИЧЕН ПУНКТ

„Капитан Андреево“ е една от най-важните сухопътни врати между България и Турция.

Но в стратегически план това не е просто пункт между две държави.

Това е ключов възел за търговията между Турция и Европа, международния транспорт, митническия контрол, движението на хора и товари и сигурността на една от външните граници на Европейския съюз.

Следователно всяка незаконна техническа система, изградена или използвана в подобен район, не може да бъде разглеждана единствено като местен криминален случай.

Това е въпрос на национална сигурност.

И в по-широк смисъл – въпрос на европейска сигурност.

Задачата пред българските институции не може да приключи с няколко задържани лица или иззети устройства.

Трябва да бъде разкрита цялата мрежа, ако такава съществува.

КОЙ Е ЗАПИСВАЛ КАМЕРИТЕ И С КАКВА ЦЕЛ?

Един от най-тревожните елементи в случая е твърдението, че намереното устройство е записвало кадри от камерите на охранявания обект.

Тук обществото има право да зададе конкретни въпроси:

Какво точно са наблюдавали тези камери?

Чии влизания и излизания са били записвани?

За какъв период?

Защо тези записи са били съхранявани?

Кой е имал достъп до тях?

Създаван ли е архив за движението на хора, автомобили, държавни служители или търговски товари?

И ако такъв архив съществува – в чии ръце е попадал и за какво е бил използван?

Всичко това трябва да бъде независимо и подробно разследвано.

Защото в съвременния свят информацията е власт.

Понякога тя е по-ценна дори от парите.

Да знаеш къде се намира даден човек, с кого се среща, с какъв автомобил преминава и кога влиза или излиза от определен обект означава да притежаваш огромен информационен ресурс.

Ето защо анализът на тези записи може да се окаже една от най-важните части на цялото разследване.

GPS ЗАГЛУШИТЕЛЯТ ПОКАЗВА ОЩЕ ПО-СЕРИОЗНА ОПАСНОСТ

Информацията за открита мощна система за заглушаване на GPS сигнали поставя случая на съвсем друго равнище.

GPS технологията днес не служи само за навигацията в автомобилите.

Тя има значение за авиацията, логистиката, системите за проследяване, критичната инфраструктура, комуникациите, спасителните операции и редица компоненти на сигурността и отбраната.

Затова наличието на мощен GPS заглушител неизбежно поражда въпроса:

Кой и защо е имал нужда от подобна техническа възможност?

Докато не бъде даден убедителен отговор, този случай не трябва да бъде приключван.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС: КАК Е БИЛО ВЪЗМОЖНО?

Намирането на подобно устройство е важно.

Но има нещо още по-важно:

Защо то не е било открито по-рано?

Ако една сложна техническа система е действала продължително време, трябва да се установи не само кой я е управлявал, но и дали институциите са могли да я открият и защо това не се е случило.

Точно тук започва истинският тест за държавата.

Защото има нещо по-опасно от самата организирана престъпност:

срастването между престъпни интереси и механизми за защита вътре в държавната система.

Една престъпна структура сама по себе си има ограничена сила.

Но когато получи защита от хора в политиката, администрацията, полицията, митниците или правосъдието, тя вече престава да бъде просто криминална организация.

Тя може да се превърне в паралелен център на власт и влияние.

Именно оттам започва разяждането на държавността.

ТВЪРДЕНИЯТА ЗА „ПОЛИТИЧЕСКИ ЧАДЪР“ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРОВЕРЕНИ ДОКРАЙ

Изразът „политически чадър“ е изключително тежък и не бива да се използва лекомислено.

Ако подобни подозрения се изказват на най-високо институционално равнище, държавата е длъжна да стигне докрай.

Кой е осигурявал защита?

Кой е давал нареждания?

Кой е възпрепятствал проверки?

Кои институции не са изпълнили задълженията си?

Имало ли е служители, които съзнателно са си затваряли очите?

Имало ли е административни или политически намеси?

Отговорите трябва да бъдат дадени с доказателства, а не чрез слухове и политически обвинения.

Защото в една демократична държава търсенето на отговорност не е политическо отмъщение.

То е задължение на закона.

ВРЪЗКАТА С „ПЕПИ ЕВРОТО“ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗЯСНЕНА

В публичните изявления около случая беше споменато и името на Петър Петров, известен като „Пепи Еврото“, както и възможна връзка на района с неговото изчезване.

И тук трябва да бъдем категорични:

Не спекулациите, а доказателствата трябва да говорят.

Кой с кого е бил свързан?

Кой къде се е намирал?

Какво показват камерите?

Какви са финансовите потоци?

Какво показват телефонните връзки?

Какво показва движението на автомобилите?

Всичко трябва да бъде проверено.

Силата на държавата не идва от слуховете. Силата на държавата идва от доказателствата и върховенството на закона.

БЪЛГАРИЯ ИМА И ИСТОРИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ

Случаят може да бъде разглеждан и от друга страна.

В продължение на години България води тежки обществени дебати за корупцията, организираната престъпност, политическото влияние и независимостта на институциите.

Сега страната има възможност да отправи много силно послание:

„Никой не е по-силен от държавата и никой не стои над закона.“

Но това ще бъде възможно само ако разследванията бъдат доведени докрай.

Ако бъдат проведени няколко акции, показани няколко устройства и след няколко месеца всичко бъде забравено, старият модел просто ще се възпроизведе.

Затова разследването трябва да бъде независимо от избори, партийни интереси и политически календари.

МВР, прокуратурата, ДАНС, митническите органи и останалите компетентни институции трябва да действат координирано и прозрачно.

„КАПИТАН АНДРЕЕВО“ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В МОДЕЛ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ

Тук трябва да отидем още по-далеч.

Стратегически гранични пунктове като „Капитан Андреево“ се нуждаят от нов модел за сигурност.

Системите за видеонаблюдение трябва да бъдат защитени и независимо контролирани. Митническите процедури трябва да оставят пълна цифрова следа. Ротацията на служителите на чувствителни позиции трябва да ограничава създаването на местни зависимости. Конфликтите на интереси трябва да бъдат проверявани, а електронният спектър около критичната инфраструктура – постоянно наблюдаван.

Незаконни заглушители и други високорискови технически системи трябва да могат да бъдат откривани своевременно.

Защото през XXI век граничната сигурност вече не означава само бариера, ограда, митничар и полицай.

Граничната сигурност е и технологична сигурност.

ТУРЦИЯ СЪЩО ТРЯБВА ДА СЛЕДИ ВНИМАТЕЛНО РАЗВИТИЕТО

От другата страна на „Капитан Андреево“ е Турция.

Всеки ден през този коридор преминават хиляди граждани, автомобили и огромни количества товари.

Следователно евентуална организирана престъпна или незаконна технологична мрежа в района не е въпрос, който засяга единствено България.

Анкара и София трябва да задълбочат сътрудничеството си по отношение на граничната сигурност, контрабандата, организираната престъпност, митническия контрол, електронната сигурност и трансграничните престъпни структури.

Престъпността няма националност.

И не признава граници.

Следователно и борбата срещу нея трябва да бъде трансгранична.

АВТОРИТЕТЪТ НА ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВА ОТ ГРАНИЦАТА

Когато влизате в една държава, едно от първите места, на които се срещате с нея, е границата.

Там усещате нейния ред.

Нейната институционална култура.

Нейната сериозност.

Нейната сила.

Затова случващото се около „Капитан Андреево“ е много повече от криминална хроника.

Това е изпитание за държавния авторитет.

Пред България има два пътя.

Първият е познатият:

Няколко акции, няколко имена, няколко дни медиен шум – и след това забрава.

Вторият е по-трудният, но единствено правилният:

Да се проследи всичко – от записите на камерите до финансовите връзки, от техническите системи до евентуалната институционална защита, от изпълнителите до хората, които евентуално са стояли зад тях.

България трябва да избере втория път.

Защото силната държава не е тази, която просто преследва престъпността след извършването ѝ. Силната държава е тази, която изгражда институции, способни да я разкриват, предотвратяват и наказват независимо от това кой стои зад нея.

И може би най-важният въпрос днес е:

Камерите край „Капитан Андреево“ записвали ли са само хора и автомобили, или са съхранили следите на една система, която България твърде дълго не е успявала – или не е искала – да види?

Отговорът трябва да бъде намерен.

Защото едно устройство може лесно да бъде иззето.

Истинската задача е да бъде разкрита системата, която е позволила то да работи. от камерите на охранявания обект.

Тук обществото има право да зададе конкретни въпроси:

Какво точно са наблюдавали тези камери?

Чии влизания и излизания са били записвани?

За какъв период?

Защо тези записи са били съхранявани?

Кой е имал достъп до тях?

Създаван ли е архив за движението на хора, автомобили, държавни служители или търговски товари?

И ако такъв архив съществува – в чии ръце е попадал и за какво е бил използван?

Всичко това трябва да бъде независимо и подробно разследвано.

Защото в съвременния свят информацията е власт.

Понякога тя е по-ценна дори от парите.

Да знаеш къде се намира даден човек, с кого се среща, с какъв автомобил преминава и кога влиза или излиза от определен обект означава да притежаваш огромен информационен ресурс.

Ето защо анализът на тези записи може да се окаже една от най-важните части на цялото разследване.

GPS ЗАГЛУШИТЕЛЯТ ПОКАЗВА ОЩЕ ПО-СЕРИОЗНА ОПАСНОСТ

Информацията за открита мощна система за заглушаване на GPS сигнали поставя случая на съвсем друго равнище.

GPS технологията днес не служи само за навигацията в автомобилите.

Тя има значение за авиацията, логистиката, системите за проследяване, критичната инфраструктура, комуникациите, спасителните операции и редица компоненти на сигурността и отбраната.

Затова наличието на мощен GPS заглушител неизбежно поражда въпроса:

Кой и защо е имал нужда от подобна техническа възможност?

Докато не бъде даден убедителен отговор, този случай не трябва да бъде приключван.

НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС: КАК Е БИЛО ВЪЗМОЖНО?

Намирането на подобно устройство е важно.

Но има нещо още по-важно:

Защо то не е било открито по-рано?

Ако една сложна техническа система е действала продължително време, трябва да се установи не само кой я е управлявал, но и дали институциите са могли да я открият и защо това не се е случило.

Точно тук започва истинският тест за държавата.

Защото има нещо по-опасно от самата организирана престъпност:

срастването между престъпни интереси и механизми за защита вътре в държавната система.

Една престъпна структура сама по себе си има ограничена сила.

Но когато получи защита от хора в политиката, администрацията, полицията, митниците или правосъдието, тя вече престава да бъде просто криминална организация.

Тя може да се превърне в паралелен център на власт и влияние.

Именно оттам започва разяждането на държавността.

ТВЪРДЕНИЯТА ЗА „ПОЛИТИЧЕСКИ ЧАДЪР“ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПРОВЕРЕНИ ДОКРАЙ

Изразът „политически чадър“ е изключително тежък и не бива да се използва лекомислено.

Ако подобни подозрения се изказват на най-високо институционално равнище, държавата е длъжна да стигне докрай.

Кой е осигурявал защита?

Кой е давал нареждания?

Кой е възпрепятствал проверки?

Кои институции не са изпълнили задълженията си?

Имало ли е служители, които съзнателно са си затваряли очите?

Имало ли е административни или политически намеси?

Отговорите трябва да бъдат дадени с доказателства, а не чрез слухове и политически обвинения.

Защото в една демократична държава търсенето на отговорност не е политическо отмъщение.

То е задължение на закона.

ВРЪЗКАТА С „ПЕПИ ЕВРОТО“ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗЯСНЕНА

В публичните изявления около случая беше споменато и името на Петър Петров, известен като „Пепи Еврото“, както и възможна връзка на района с неговото изчезване.

И тук трябва да бъдем категорични:

Не спекулациите, а доказателствата трябва да говорят.

Кой с кого е бил свързан?

Кой къде се е намирал?

Какво показват камерите?

Какви са финансовите потоци?

Какво показват телефонните връзки?

Какво показва движението на автомобилите?

Всичко трябва да бъде проверено.

Силата на държавата не идва от слуховете. Силата на държавата идва от доказателствата и върховенството на закона.

БЪЛГАРИЯ ИМА И ИСТОРИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ

Случаят може да бъде разглеждан и от друга страна.

В продължение на години България води тежки обществени дебати за корупцията, организираната престъпност, политическото влияние и независимостта на институциите.

Сега страната има възможност да отправи много силно послание:

„Никой не е по-силен от държавата и никой не стои над закона.“

Но това ще бъде възможно само ако разследванията бъдат доведени докрай.

Ако бъдат проведени няколко акции, показани няколко устройства и след няколко месеца всичко бъде забравено, старият модел просто ще се възпроизведе.

Затова разследването трябва да бъде независимо от избори, партийни интереси и политически календари.

МВР, прокуратурата, ДАНС, митническите органи и останалите компетентни институции трябва да действат координирано и прозрачно.

„КАПИТАН АНДРЕЕВО“ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В МОДЕЛ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ

Тук трябва да отидем още по-далеч.

Стратегически гранични пунктове като „Капитан Андреево“ се нуждаят от нов модел за сигурност.

Системите за видеонаблюдение трябва да бъдат защитени и независимо контролирани. Митническите процедури трябва да оставят пълна цифрова следа. Ротацията на служителите на чувствителни позиции трябва да ограничава създаването на местни зависимости. Конфликтите на интереси трябва да бъдат проверявани, а електронният спектър около критичната инфраструктура – постоянно наблюдаван.

Незаконни заглушители и други високорискови технически системи трябва да могат да бъдат откривани своевременно.

Защото през XXI век граничната сигурност вече не означава само бариера, ограда, митничар и полицай.

Граничната сигурност е и технологична сигурност.

ТУРЦИЯ СЪЩО ТРЯБВА ДА СЛЕДИ ВНИМАТЕЛНО РАЗВИТИЕТО

От другата страна на „Капитан Андреево“ е Турция.

Всеки ден през този коридор преминават хиляди граждани, автомобили и огромни количества товари.

Следователно евентуална организирана престъпна или незаконна технологична мрежа в района не е въпрос, който засяга единствено България.

Анкара и София трябва да задълбочат сътрудничеството си по отношение на граничната сигурност, контрабандата, организираната престъпност, митническия контрол, електронната сигурност и трансграничните престъпни структури.

Престъпността няма националност.

И не признава граници.

Следователно и борбата срещу нея трябва да бъде трансгранична.

АВТОРИТЕТЪТ НА ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВА ОТ ГРАНИЦАТА

Когато влизате в една държава, едно от първите места, на които се срещате с нея, е границата.

Там усещате нейния ред.

Нейната институционална култура.

Нейната сериозност.

Нейната сила.

Затова случващото се около „Капитан Андреево“ е много повече от криминална хроника.

Това е изпитание за държавния авторитет.

Пред България има два пътя.

Първият е познатият:

Няколко акции, няколко имена, няколко дни медиен шум – и след това забрава.

Вторият е по-трудният, но единствено правилният:

Да се проследи всичко – от записите на камерите до финансовите връзки, от техническите системи до евентуалната институционална защита, от изпълнителите до хората, които евентуално са стояли зад тях.

България трябва да избере втория път.

Защото силната държава не е тази, която просто преследва престъпността след извършването ѝ. Силната държава е тази, която изгражда институции, способни да я разкриват, предотвратяват и наказват независимо от това кой стои зад нея.

И може би най-важният въпрос днес е:

Камерите край „Капитан Андреево“ записвали ли са само хора и автомобили, или са съхранили следите на една система, която България твърде дълго не е успявала – или не е искала – да види?

Отговорът трябва да бъде намерен.

Защото едно устройство може лесно да бъде иззето.

Истинската задача е да бъде разкрита системата, която е позволила то да работи.