Ахмет ЧОЛАК
Една партия, която работи – и един въпрос, който тревожи всички

В днешна България все по-често възниква един въпрос: възможно ли е реалността, която виждаме с очите си, да се разминава толкова драстично с това, което показват социологическите проучвания?

Където и да отида, срещам хора от партия „Величие“. Не като обикновени активисти, а като истински посланици на идеята за промяна – хора, които разговарят с гражданите, изслушват ги и търсят решения. Те не просто водят кампания, а изграждат връзка с обществото. И това се усеща – искреност, отдаденост и желание за реална работа.

На този фон възниква логичният въпрос: как е възможно подобна активност да остава почти незабелязана в социологическите анкети? Дали тези проучвания отразяват реалността в България, или се изготвят далеч от ежедневието на хората? Някои биха се запитали дори дали не се създават „някъде в Европа“, откъснати от българската действителност.

Любопитството ме отведе и извън страната – към българските общности в Европа. И там се забелязва същото: партия „Величие“ е сред най-активните в пряк контакт с хората. Това не е просто кампания, а последователно изграждане на доверие.

Но може би най-силното доказателство не са думите, а делата. Потърсих пример за политически лидер в България, който е оставил след себе си нещо реално, създадено със собствени усилия. Отговорът отново ме върна към „Величие“ и нейния лидер – Ивелин Михайлов.

Във Варна се намира Исторически парк – мащабен проект, който впечатлява със своята визия и изпълнение. Посетих го лично и останах изумен. Това не е просто туристическа атракция, а цял свят – възстановка на история, култура и идентичност.

Най-впечатляващото обаче е друго: този проект не е финансиран нито от държавата, нито от европейски фондове. Създаден е с частни средства, с труд, постоянство и ясна визия. Това е пример за лидерство, което не чака, а създава.

И тук възниква още един въпрос: колко други партийни лидери могат да покажат подобен резултат, постигнат със собствени усилия? Отговорът, за съжаление, не е окуражаващ.

Затова днес призивът е ясен: време е обществото да се събуди. Време е хората да погледнат отвъд анкетите и да видят реалните действия. Защото в крайна сметка не проучванията, а гражданите определят бъдещето.

На предстоящите избори на 19 април българските избиратели имат възможност да покажат своята воля. Да дадат шанс на онези, които работят, създават и доказват с действията си.

Историята не се пише от цифри в анкети, а от решенията на народа.