Рафет УЛУТЮРК
Повече от избори

Има дати, които не са просто ден.
Има избори, които не са просто гласуване.

19 април 2026 г. е точно такъв повратен момент за България. Тези избори не са само процес, в който се съревновават политически партии, а и момент, в който една държава трябва да си зададе въпроса:
„Какво общество искаме да бъдем?“

Призив за гласуване и голямото противоречие

В България при всеки изборен цикъл се отправя силен призив:
„Излезте и гласувайте.“

Но има една поразителна истина:
Около 60% от избирателите не гласуват.

Докато милиони хора в страната не отиват до урните и демокрацията страда от ниска избирателна активност, възниква още едно противоречие.

На гражданите, живеещи извън България, особено на тези в Турция, се създават различни трудности при упражняването на правото им на глас.

Какво означава това?

От една страна се оплакваме, че хората не гласуват…
От друга – затрудняваме онези, които искат да гласуват.

Това неизбежно поставя въпроса:
Наистина ли се търси по-висока избирателна активност, или се предпочита определен тип участие?

493 секции, 27 секции и въпросът за равенството

Докато в чужбина се откриват 493 избирателни секции, в Турция са само 27. Това може да се обясни като техническо решение, но обществото не го възприема само така.

Защото въпросът не е само в числата.
Въпросът е в усещането:
„Равни ли сме?“

Гражданството не се измерва с разстояние.
Правата не трябва да се ограничават според географията.

Ако един гражданин иска да гласува, задължение на държавата е да улесни това – не да го затруднява.

В противен случай се създава следната картина:
На едни се казва „гласувайте“,
а на други – „за вас ще бъде по-трудно“.

Това хвърля сянка върху принципа на демократичното равенство.

Изпитанието на политиката: Разделение или обединение?

Днес българската политика е изправена пред основен избор:
Да разделя обществото или да го обединява?

За съжаление, някои политически подходи продължават да създават разделение по етнически признак. Политиките, насочени към турската идентичност, понякога водят до изключващ и разделящ език.

Но има една проста истина, която не бива да се забравя:

Ако разделяте хората, държавата губи.

Силата на една държава не се измерва с това колко разделя своите граждани, а с това колко успява да ги обедини.

Расизмът може да донесе краткосрочни политически ползи, но в дългосрочен план разрушава основите на държавата.

Един гроб, един спомен, една родина

Българските турци не са външна общност.

Те са част от историята, културата и обществото на тази страна. Родени са там, израснали са там, работили са и са живели живота си там.

Гробовете на техните деди са там.
Спомените им живеят в тези села и градове.

Затова думите „Тази страна е и наша родина“ не са искане, а израз на реалност.

Време е въпросът да се промени

Днес вече не трябва да питаме:
„Кой е българин, кой е турчин?“

Истинските въпроси са:

Кой е за справедливостта?
Кой е за равенството?
Кой работи за бъдещето на страната?

Защото в модерните държави не идентичността, а справедливостта трябва да бъде водеща.

Урната: Тихият, но най-силен отговор

На 19 април избирателят няма да държи само бюлетина.
Ще държи и своята съвест.

Гласът не е просто избор.
Той е позиция.

Един глас може да бъде:
искане за справедливост,
послание за равенство,
призив за единство.

И най-важното:
този отговор ще бъде даден по демократичен път.

Не за себе си, а за тези след нас

Когато отидем до урните, трябва да си зададем един въпрос:
„За кого гласувам?“

Не само за себе си…
За децата си…
За внуците си…

За това каква държава ще наследят.

Единство – но за какво?

Днес имаме нужда от единство не около идентичности, а около ценности.

Единство за справедливост.
Единство за равенство.
Единство за върховенство на закона.

Защото истинското единство е възможно само там, където всички се чувстват равни.

Без справедливост няма демокрация

Ако хората не гласуват – това е проблем.
Но ако на хората, които искат да гласуват, се пречи – това е още по-голям проблем.

Демокрацията не е просто провеждане на избори.
Тя е равен достъп до участие.

Ако този баланс се наруши, независимо кой печели, държавата губи.

Защото:
Ако разделяте хората, държавата губи.

Последна дума: Ден на съвестта

19 април не е просто изборен ден.
Това е ден за памет.

Да си спомним един гроб…
Да си спомним едно минало…
Да си спомним една отговорност…

И може би най-важното:
да кажем:
„Аз съм равна част от тази държава.“

България има нужда от нещо много ясно:
повече демокрация, повече справедливост, повече равенство.

Защото една държава е силна само когато всички нейни граждани са равни.

Надеждата е България да излезе от сянката на разделението и да тръгне към общо бъдеще.

Защото тази държава е на всички ни.
И никой не бива да се чувства чужд в собствената си родина.