Рафет УЛУТЮРК

Нов период в България и търсене на общо бъдеще
Българската политика отново преминава през динамични дни. С полагането на клетва от служебното правителство в страната започна нов процес. Кабинетът, съставен под ръководството на министър-председателя Андрей Гюров, ще подготви страната за предсрочните парламентарни избори на 19 април. Още от първия ден обаче стана ясно, че този процес ще бъде съпътстван от политически спорове.
Изявленията на президента Илияна Йотова по време на церемонията привлякоха внимание. Тя подчерта, че съставът на кабинета не е неин личен избор, като същевременно изрази резерви към някои от имената. Президентът заяви още, че институцията ще следи внимателно изпълнението на поетите ангажименти. Това показва, че в следващия период ще продължат дебатите за баланса и контрола между изпълнителната власт и президентската институция.
Реакциите на опозиционните партии бяха още по-остри. От ГЕРБ заявиха, че отговорността е на президента, докато „Има такъв народ“ постави правен въпрос относно оставката на премиера Гюров от поста му в БНБ. Въпреки че официалното писмо, прочетено от председателя на Народното събрание, и правните основания сочат, че правомощията му са прекратени с встъпването в длъжност, политическите полемики вероятно ще продължат.
Отвъд тези спорове по-важният въпрос за обществото е следният: когато България отново влиза в изборен процес, отговорността на политическите актьори нараства. Основната задача на служебното правителство е да гарантира честна и прозрачна изборна среда. Изграждането на доверие в този процес трябва да стои над всички политически сметки.
В обществото привлече внимание фактът, че в състава на кабинета присъства двама с турски имена, както и Иван Христaнов, който в миналото е посещавал в Истанбул организацията БУЛТЮРК. Наред с това се подчертава и наличието на дипломатически опит в екипа, включително заемането на поста посланик в Анкара, което се разглежда като фактор с потенциално значение за външнополитическия диалог и регионалното сътрудничество.
Някои се опитаха да тълкуват това през различни политически етикети, но подобни назначения следва да се разглеждат в по-широк контекст. Между България и Турция съществуват исторически, културни и човешки връзки. Като съседни държави, отношенията им трябва да се основават на взаимно уважение и сътрудничество. Подобни кадрови решения е по-разумно да се оценяват от гледна точка на дипломатическия опит и регионалния диалог, а не през идеологически шаблони.
Турската общност в България не е в периферията на тези процеси, а е една от съставните части на страната. От началото на демократичния преход насам българските граждани от турски произход допринасят за икономическия, социалния и културния живот на държавата. Техните искания са ясни: не привилегии, а равноправие – нито повече, нито по-малко.
Може би най-важният въпрос е как турската общност трябва да се позиционира в политическия живот. През годините бяха изпробвани различни модели – представителство чрез отделни партии, както и участие в български политически формации. Днес все повече хора смятат, че единството и сътрудничеството в рамките на общия национален интерес трябва да бъдат водещ принцип. Защото в крайна сметка общият знаменател е България.
Смисълът на понятието „родина“ често се обяснява чрез поколенията. Една земя става родина, когато там са живели и почиват поколения – дядо, баща, син. За турската общност в България тази земя е именно такава. Тук са корените, тук е животът, тук е бъдещето. Затова въпросът не е в разделението по идентичност, а в съвместното изграждане на общото утре.
Предстоящите избори ще бъдат изпитание не само за партиите, но и за обществото като цяло. Крайните националистически послания, разделителният език и конспиративните внушения не носят полза. България има нужда от върховенство на закона, стабилни институции и обществена хармония.
За турци, българи и всички етнически и религиозни общности най-правилният път е укрепването на съвместния живот на основата на равноправие и взаимно уважение. Защото силна България е възможна само чрез единство и солидарност.
Политиката е преходна, правителствата се сменят. Но съседството, гражданството и общото бъдеще остават. Най-голямата отговорност на предстоящия период е именно тази – да изградим заедно утрешния ден на страната, с всичките ни различия, но в рамките на една обща родина.