Рафет УЛУТЮРК

В свят, в който геополитическите кризи, енергийната несигурност, незаконната миграция и прекъсването на веригите за доставки се превръщат в ежедневие, отношенията между България и Турция придобиват значение, което далеч надхвърля рамките на добросъседството. Днес връзката между Анкара и София вече не е просто дипломатически диалог между две съседни държави. Тя се превръща в стратегическа ос, която може да окаже влияние върху бъдещето на Балканите, Черноморския регион и дори на Европа.

Последните политически контакти между президента на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган и българското държавно ръководство показват, че двете страни осъзнават една проста, но изключително важна истина – в епохата на глобалните кризи сигурността не може да бъде изградена самостоятелно. Тя се изгражда чрез доверие, взаимна зависимост и обща стратегическа визия.

Енергията вече е въпрос на национална сигурност

След войната между Русия и Украйна Европа осъзна колко крехка може да бъде нейната енергийна система. Енергийната независимост вече не е само икономически въпрос – тя е част от националната сигурност, индустриалната устойчивост и политическата независимост.

В този контекст подписаният протокол между BOTAŞ и Bulgargaz не трябва да се разглежда като обикновена търговска договореност. Решението за временно преструктуриране на договора и започването на нови преговори показва способността на двете държави да намират прагматични решения, съобразени с реалностите на пазара.

Новият подход, при който ще се заплаща реално използваният капацитет при по-благоприятни условия, е пример за модерна дипломация, основана на взаимна изгода, а не на конфронтация.

Турция затвърждава ролята си като регионален енергиен център, а България укрепва позицията си като стратегическа врата към европейския енергиен пазар.

Сигурните вериги за доставки – новият икономически приоритет

Пандемията, войните и глобалните икономически сътресения доказаха, че икономическата сила вече не зависи само от производството. От решаващо значение е сигурността на транспортните и логистичните маршрути.

България и Турция се намират на пресечната точка между Европа и Азия. Това географско положение им предоставя уникална възможност да се превърнат в ключови партньори за изграждането на устойчиви вериги за доставки.

Развитието на транспортните коридори, железопътните връзки, граничните пунктове и логистичните центрове не е само инфраструктурен проект. То представлява инвестиция в икономическата устойчивост на целия регион.

Общата сигурност започва от общата граница

Една от най-важните теми в отношенията между България и Турция остава защитата на общата граница и борбата срещу незаконната миграция.

Фактът, че българската страна открито оценява усилията на Турция за засиления граничен контрол, има особено значение. Това е признание, че сигурността на Европа започва далеч преди външните граници на Шенген.

Турция не защитава само собствените си граници. Тя играе ключова роля в ограничаването на нелегалната миграция, трафика на хора, трансграничната престъпност и други рискове, които засягат цяла Европа.

Именно затова успешното сътрудничество между София и Анкара по въпросите на сигурността е модел, който заслужава да бъде развиван.

Черно море и Балканите – пространство на ново стратегическо партньорство

Войната в Украйна промени геополитическата карта на Черноморския регион. Черно море вече не е само географско пространство, а ключов фактор за европейската сигурност, енергийните доставки и международната търговия.

България и Турция, като две черноморски държави и съюзници в НАТО, имат потенциала да изградят нов модел на регионално сътрудничество, основан на стабилност, взаимно доверие и икономическо развитие.

Такова партньорство не трябва да се ограничава само до военната сфера. То следва да обхваща транспорта, цифровата инфраструктура, енергетиката, пристанищата, индустриалните зони и иновациите.

Българските турци – естественият мост между двете държави

Сред най-ценните стратегически предимства в отношенията между България и Турция е общността на българските турци.

Те не са просто историческо малцинство. Те са живата връзка между две държави, два народа и две култури.

През десетилетията българските турци доказаха, че могат да бъдат фактор за диалог, икономическо сътрудничество, културен обмен и обществено доверие.

Затова тяхното образование, културна идентичност, граждански права и активно участие в обществения живот трябва да бъдат разглеждани не само като въпрос на демокрация, но и като стратегически ресурс за бъдещото развитие на двустранните отношения.

От отношения на интереси към общност на съдбата

В международната политика често се използва изразът „печелят и двете страни“. Но отношенията между България и Турция вече надхвърлят тази формула.

Двете държави споделят общи предизвикателства.

Енергийните кризи засягат и двете.

Незаконната миграция засяга и двете.

Нестабилността в Черноморския регион засяга и двете.

Промените в световната икономика влияят и на двете.

Следователно бъдещето не трябва да се изгражда върху временни политически договорености, а върху дългосрочна стратегия, основана на взаимно доверие и уважение.

Балканите имат нужда от повече сътрудничество, а не от нови разделения

Историята на Балканите е белязана от конфликти, противопоставяне и пропуснати възможности. Но XXI век предлага различен избор.

България и Турция могат заедно да превърнат региона в пространство на енергийна сигурност, икономическо развитие, стабилни транспортни коридори и ефективно сътрудничество в областта на сигурността.

Истинската сила на добросъседството не се измерва с броя на подписаните споразумения, а със способността на държавите да изграждат доверие, да защитават общите си интереси и да гледат към бъдещето с обща визия.

Ако Анкара и София продължат да развиват този модел на стратегическо партньорство, те няма да бъдат само добри съседи. Те могат да се превърнат в двата стабилни стълба на една по-сигурна, по-просперираща и по-устойчива Балканска Европа.

Yazar