Рафет УЛУТЮРК

В България, на прага на президентските избори през 2026 г., политическият език започва да се променя.

Лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов обяви публично, че партията му ще издигне свой кандидат за президентските избори. Наред с това започна да се обсъжда още по-значим въпрос:

Възможно е до кандидата за президент да бъде издигнат и кандидат за вицепрезидент с турски произход.

Ако тази информация бъде потвърдена с официално обявяване на кандидатурата, това няма да бъде просто поредното развитие в предизборната кампания.

Защото въпросът не е в това дали един кандидат е турчин.

Въпросът е дали изборната сила, с която българските турци разполагат от години, започва да се превръща в реално представителство в управлението на държавата.

МИХАЙЛОВ МОЖЕ БИ Е ВИДЯЛ НЕЩО ВАЖНО: ТУРСКИЯТ ЕЛЕКТОРАТ ВЕЧЕ НЕ Е ОБВЪРЗАН С ЕДИН АДРЕС

Старият политически модел в България до голяма степен се основаваше на това турският електорат да бъде концентриран около една политическа структура.

Но този модел постепенно започва да бъде поставян под въпрос.

Новото поколение български турци мисли по различен начин.

Българските граждани, живеещи в Европа, също имат различни политически предпочитания.

Избирателите, живеещи в Турция, могат да разглеждат различни политически алтернативи.

А младите турци в България все по-често възприемат политиката не само през призмата на етническата принадлежност, а и през въпросите за справедливостта, икономиката, корупцията, образованието, развитието и бъдещето.

Именно тук се проявява стратегическото значение на евентуалния ход на „Величие“.

Ако турският електорат започне да се отваря към различни партии, практически всички политически сили в България ще бъдат принудени да търсят диалог с турските граждани.

ТОЧНО ТОВА ТРЯБВА ДА ИСКАМЕ

Бъдещето на българските турци не бива да бъде обвързано единствено с бъдещето на една „турска партия“.

Дългосрочната цел трябва да бъде много по-голяма:

Всички демократични партии в България трябва да бъдат и партии на българските турци.

В ГЕРБ трябва да могат да се издигат турски политици.

В ПП–ДБ трябва да могат да се развиват млади турци.

В „Величие“ също трябва да могат да участват турски граждани.

И в други демократични партии трябва да се изграждат турски кметове, депутати, министри и държавни ръководители.

Защото истинското равноправно гражданство означава именно това.

ЗАЩО ИДЕЯТА ЗА ТУРСКИ ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ Е ВАЖНА?

В България президентът и вицепрезидентът се избират заедно.

Следователно кандидатурата за вицепрезидент не е само въпрос на символично представителство.

Тя е част от цялата предизборна стратегия.

Ако силен кандидат за президент застане до утвърдена и уважавана личност от българските турци, това би изпратило много силно политическо послание:

„Тази държава е държава на всички нас.“

Точно от това има нужда България.

Българинът да не бъде противопоставян на турчина.

Турчинът да не бъде представян като заплаха за българина.

Ромите да не бъдат изключвани.

Помаците да не бъдат превръщани в политически инструмент.

А гражданството да бъде по-голямата обща ценност от етническия произход.

НО ТУРЦИТЕ НЕ ТРЯБВА ВЕДНАГА ДА РЪКОПЛЯСКАТ

Тук е необходимо да отправим едно стратегическо предупреждение.

Ако политически лидер заяви:

„Ще издигна турчин за вицепрезидент“, турската общност не трябва автоматично да застава зад този кандидат.

Напротив — трябва да задава въпроси.

Защо е избран турски кандидат?

Защото действително вярва в равноправното гражданство?

Или за да получи турските гласове?

Кой ще бъде кандидатът?

Каква реална политическа тежест ще има?

Каква е позицията му относно образованието на турски език?

Какво мисли за икономическото развитие на районите с преобладаващо турско население?

Подкрепя ли представителството на турци в държавните институции на основата на компетентността и заслугите?

Как се отнася към политиките на асимилация от периода 1984–1989 г. и към историческата памет?

Къде стои по въпроса за езика на омразата?

Как вижда отношенията между България и Турция?

Без отговори на тези въпроси предварителната подкрепа не е стратегия.

ХОДЪТ НА „ВЕЛИЧИЕ“ ТРЯБВА ДА ПОСТАВИ ВЪПРОСИ И КЪМ ДРУГИТЕ ПАРТИИ

Ако Ивелин Михайлов действително издигне турски кандидат за вицепрезидент, за мен най-важният резултат няма да бъде колко гласа ще получи „Величие“.

Много по-важно е какво ще направят останалите партии.

Именно тук българските турци трябва да действат стратегически.

Въпросът, който се поставя пред „Величие“, трябва да бъде поставен и пред ГЕРБ.

Трябва да бъде поставен и пред ПП–ДБ.

Трябва да бъде поставен пред всички кандидати за президент.

„Защо вицепрезидентът на България да не бъде турчин?“

Ако всички искат гласовете на турските избиратели, всички трябва да говорят и за реалното участие на турските граждани в управлението на държавата.

ТУРСКИТЕ ГЛАСОВЕ ВЕЧЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДАВАТ ПРЕДВАРИТЕЛНО

Това трябва да бъде един от основните принципи през 2026 г.:

Няма предварително дадени гласове.

Първо — програма.

След това — кандидат.

След това — писмени ангажименти.

И едва тогава — подкрепа.

Българските турци трябва да престанат да бъдат електорална маса, която определена политическа партия мобилизира само по време на избори.

Те трябва да се превърнат в осъзната гражданска общност, чиято подкрепа всички политически сили са принудени да спечелят.

Ако тази промяна се случи, ще започне нов етап в политическата история на българските турци.

ИСТИНСКАТА ЦЕЛ: НЕ ТУРСКА ПАРТИЯ, А БЪЛГАРСКА ПОЛИТИКА, В КОЯТО ТУРЦИТЕ СА ЧАСТ

От години смятам, че въпросът трябва да стигне именно дотук.

Нашата цел не трябва да бъде политика, която разделя българи и турци.

Нашата цел трябва да бъде равноправно политическо участие на основата на българското гражданство.

Трябва да подготвяме турските млади хора.

Да ги учим на политика.

Да ги обучаваме по право.

Да им преподаваме как функционира държавното управление.

Да ги подготвяме за дипломацията.

Да познават институциите на Европейския съюз.

Да говорят перфектно български език.

Да не губят турския си език.

Да изучават английски.

И след това тези млади хора трябва да намерят място във всички демократични политически партии в България.

След пет години да ги виждаме в общинските съвети.

След десет години — в парламента.

След петнадесет години — в министерствата.

А един ден — и в президентската институция.

Това означава да мислим стратегически.

АКО ИДЕЯТА НА МИХАЙЛОВ БЪДЕ ПОТВЪРДЕНА, ЕДНА ВРАТА ЩЕ БЪДЕ ОТВОРЕНА

Ако подобна кандидатура действително бъде реализирана, ще бъде преминат важен психологически праг.

Тогава в българската политика вече съвсем легитимно ще може да бъде поставен въпросът:

Защо да няма турчин за вицепрезидент на България?

А следващият въпрос е още по-важен:

Защо един ден президентът на България да не бъде гражданин на страната с турски произход?

Ако демокрацията действително означава равноправие на гражданите, пред това не трябва да съществува никаква ментална бариера.

ТУРЦИТЕ ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯТ НЕ КОГО ДА СЛЕДВАТ, А КОЙ ДА ДОЙДЕ ПРИ ТЯХ

Стратегическата цел на българските турци на президентските избори през 2026 г. не трябва да бъде спасяването на една партия или наказването на друга.

Трябва да мислим по-мащабно.

Да повишим политическата стойност на турския вот.

Да разговаряме с всички кандидати.

Да поставим едни и същи искания пред всички демократични партии.

И ясно да заявим:

Българските турци вече не са ничия политическа собственост.

Ние сме равноправни граждани на Република България.

Тези, които искат нашите гласове, не трябва да чукат на вратите ни само в изборния ден.

Те трябва да отворят и вратите на държавното управление за турските граждани на България.

Ако идеята за турски вицепрезидент, свързвана с Ивелин Михайлов, действително се превърне в официална кандидатура, най-важният резултат от изборите през 2026 г. може би няма да бъде само въпросът кой ще бъде избран за президент.

Много по-дългосрочната промяна може да бъде друга:

Епохата, в която политиците се състезават за гласовете на българските турци, да се превърне в епоха, в която политиците се състезават и за това да представят българските турци в управлението на държавата.

Именно тогава ще започне истинската промяна.