Рафит УЛУТЮРК
B България често разглеждаме етническото напрежение като вътрешен проблем – въпрос на реторика, популизъм или изборна стратегия. Но ако излезем от тесните рамки на вътрешната политика, ще видим картина, която е много по-широка и много по-рискова.
Днешните думи на Деля́н Пеевски не са просто политическа провокация.
Те отварят врата към нещо далеч по-сложно: етническата карта като инструмент на геополитическо влияние.
- България е крехка граница – етническият мир е стратегически ресурс, не лозунг
Балканите винаги са били регион, в който идентичностите не просто съществуват – те се преплитат, състезават, понякога избухват.
България е част от този сложен пъзел.
Турско малцинство,
помашки региони,
смесени населени места,
болезнена история от 80-те години,
миграционни процеси,
външнополитически натиск от различни държави.
В такава среда етническото спокойствие не е даденост. То е национална сигурност.
Затова всяка дума, която противопоставя хората по етнос, автоматично става опасна не само вътре в страната, но и в регионален мащаб.
- Силите около България следят внимателно всяко напрежение
Нито Анкара, нито Москва, нито Брюксел безразлично наблюдават случващото се в страната.
За Турция българските турци са исторически и културен мост.
За Русия всяко напрежение в ЕС е възможност за влияние.
За Европа България е външна граница, която трябва да запази стабилност.
В подобен контекст да говориш за „моите турци“, „моите хора“ и „който сее омраза, ще жъне омраза“ означава не просто вътрешна провокация.
Означава да изпращаш сигнал към външни играчи.
А сигналите понякога се интерпретират по-силно, отколкото са изречени.
- Има исторически примери за това как етническата карта се превръща в конфликт
Балканите са показали, че:
когато икономиката е слаба,
институциите са уязвими,
политиците са зависими,
медиите са контролирани,
етническата тема може да избухне много по-бързо, отколкото общество очаква.
Никой не говори за война – защото войната не започва от думи.
Тя започва от език, който десетилетие след десетилетие подкопава доверието между общностите.
И точно такъв език слушаме днес.
- Етническата реторика винаги е била резервният инструмент на слабите политици
Когато един политически играч изгуби контрол над:
медийното влияние,
финансовите зависимости,
политическите партньори,
общественото мнение,
той често се връща към най-примитивния инструмент:
страх и разделение.
Етническият език е последното убежище на политиците, които усещат, че маската им започва да пада.
Не защото имат визия, а защото нямат друг механизъм да мобилизират подкрепа.
- Най-голямата опасност не е това, което Пеевски каза, а това, което може да бъде чуто
В много региони на България хората живеят рамо до рамо –
българи, турци, помаци, роми.
Но бедността, миграцията и липсата на държавни политики са направили тези общности податливи на страх.
Когато политик започне да говори собственически за едни групи и заплашително за други, хората го чуват не като политическо изявление, а като:
„трябва ли да се страхуваме?“
„да не би нещо да предстои?“
„на кого държавата принадлежи?“
Това е истинският риск – страхът винаги предхожда конфликт, дори когато никой не го желае.
- България трябва да избере: стабилност или цинизъм
Днес страната е на кръстопът:
Или ще позволи на етническата карта да се превърне в инструмент на вътрешна слабост и външно влияние,
Или ще разбере, че етническият мир не е символ, а стратегическа инфраструктура – като магистралите, пътищата и енергийната сигурност.
А стратегическата инфраструктура се пази.
Не се хвърля като играчка в предизборни битки.
Заключение: думите на политиците имат геополитическа тежест
Пеевски може да има своите мотиви – лични, партийни или стратегически.
Но България няма лукса да допуска подобен език да оформя политическия климат.
Защото етническата карта никога не е просто вътрешнополитически инструмент.
Тя е геополитически риск, който може да бъде използван отвън и отвътре.
И една държава е толкова силна, колкото е силна способността ѝ да защитава гражданите си — не от етническите им различия, а от политическата употреба на тези различия.

KASIM TINISTANOV: TÜRK DÜNYASININ UNUTULAN AYDINI
BULTÜRK, 6. Korkut Ata Türk Dünyası Film Festivali Kapsamındaki Sinema Sempozyumu’na Katıldı
Trakya RUBAFED Genel Başkanı Nihat Efe’den BULTÜRK’e Ziyaret
Türk Minyatür Sanatı Astana’da “İZLEK” Sergisiyle Tanıtılıyor
Ankara’da Türkiye-Azerbaycan Kardeşliği Ezgilerle Sahneye Taşındı
Kazakistan, Akabe Süreci’nin Orta Asya Zirvesine Ev Sahipliği Yapacak
Türk Dünyasının Akademik Birikimi Ankara’da Buluştu






