Рафет УЛУТЮРК

Бъдещето на България се изгражда не само с политика, но и със знания, смелост, съвест и човечност

Понякога човек говори с часове, но след думите му не остава нито една мисъл, която да запомним.

А понякога само няколко изречения са достатъчни, за да разкрият натрупания през годините опит, познанията и отношението на един човек към живота.

Докато наблюдавах телевизионния дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров преди президентските избори в България, в съзнанието ми непрекъснато изникваше един въпрос:
„Нима знаещият и незнаещият могат да бъдат равни?“

Не задавам този въпрос единствено от гледна точка на политическите знания.
Едно е да познаваш държавата, съвсем друго е да носиш отговорността за нея.

Едно е да познаваш законите, а съвсем друго е да разбираш съдбите на хората, до които тези закони се докосват.

Едно е да желаеш даден пост, а съвсем друго е да мислиш за надеждите, тревогите и болките на милионите хора, които този пост представлява.
Държавата трябва да има не само разум, но и сърце

Да управляваш една държава не означава единствено да познаваш бюджета, институциите, Конституцията и международните договори.

Разбира се, всичко това е изключително важно.
Но държавата не се състои само от сгради, закони и високи постове.

Зад държавата стоят хора.
Има една майка.
Има едно дете.
Има един пенсионер, който е работил цял живот.

Има един баща, прекарал годините си далеч от родината, за да осигури прехраната на семейството си.

Понякога пред държавата възниква такъв въпрос, при който не е достатъчно просто да се прочете съответният член от закона. Необходимо е да се помисли и какво означава даденото решение за човешкия живот.

Обсъждането на решенията за помилване по време на дебата между Йотова и Гюров ми припомни именно тази човешка страна на държавното управление.

Изискванията на закона, правата на пострадалите и хуманните съображения трябва да бъдат разглеждани едновременно.

Защото властта без съвест поражда страх. А милосърдието, откъснато от закона, може да навреди на справедливостта.

Истинската държавническа отговорност се състои в способността да се съхрани този деликатен баланс.
Да погледнеш на света със сърцето на една майка

В живота има неща, които не могат да бъдат научени само от книгите.
Копнежът на една майка по нейното дете…
Безсилието на един баща…

Самотата на възрастния човек…
Носталгията на едно семейство, живеещо далеч от родината…

За да разбереш всичко това, трябва да умееш да чувстваш болката на другите.
Именно това очакваме и от един държавен ръководител.

Да бъде силен, но не високомерен.
Да бъде решителен, но не безмилостен.
Да прилага законите, но да не забравя човешките съдби.

Защото величието на една държава се измерва не само с нейната сила, но и със справедливостта и състраданието, които проявява към своите най-уязвими граждани.

Ние, българските турци, добре знаем цената на милосърдието

Ние не сме преминали през лесните страници на историята.

Преживяхме годините, когато имената ни бяха насилствено променяни.
Видяхме времена, когато се опитваха да заглушат майчиния ни език.

Бяхме откъснати от домовете, селата и спомените си.
През 1989 година много майки взеха децата си за ръка и поеха към неизвестното бъдеще.
Много бащи затвориха за последен път вратите на родните си домове.

Много възрастни хора напуснаха земята, на която бяха родени, и си отидоха от този свят, без никога повече да я видят.

Ето защо ние много добре знаем как една държава трябва да се отнася към своите граждани.
Държавата не трябва да плаши хората си.
Държавата не трябва да ги унижава.

Държавата не трябва да ги отхвърля заради тяхната етническа или религиозна принадлежност.
Държавата трябва да вдъхва доверие на своите граждани.

Това очакваме и от един президент: да обединява всички граждани – турци, българи, роми, помаци и всички останали – в дух на равноправие, законност и човечност.
Знанията вдъхват доверие, а смелостта изисква отговорност

По време на телевизионните дебати понякога вниманието привличат думите на един кандидат, понякога отговорът му на определен въпрос, а понякога начинът, по който обяснява сложна тема.

Но знанието не означава просто да можеш да отговаряш.
Знанието означава също да осъзнаваш какво знаеш и какво не знаеш.
Смелостта не означава да говориш с висок глас.

Смелостта означава да не бягаш от трудните въпроси и да поемаш отговорност.
А опитът означава да извличаш поуки от миналото и да гледаш по-внимателно към бъдещето.

Позициите, изразени от Илияна Йотова по време на дебата, поставиха важни въпроси за държавните институции, външната политика и човешката отговорност.
Както при всеки политик, важно е тези позиции да бъдат подкрепени и с конкретни действия.

Децата на България вече искат не конфликти, а спокойствие
Днес една от най-големите болки на България е напускането на младите хора.

Селата ни обезлюдяват.
Вратите на къщите се затварят.
Възрастните майки чакат телефонно обаждане от децата си.

Дядовците и бабите виждат внуците си само по няколко дни в годината.
Може ли да има по-голяма тъга за една държава?

Когато говорим за бъдещето на България, не е достатъчно да обсъждаме единствено Русия, Запада, НАТО или Европейския съюз.

Трябва да говорим и за собствените си деца.
Защо заминават?
Защо не се връщат?
Защо им е толкова трудно да изградят бъдещето си на земята, където са родени?

Истинският успех на една държава е нейните млади хора да могат да живеят в нея свободно, спокойно, без страх и с надежда за бъдещето.

Постовете са временни, човечността остава
Този, който днес е президент, утре може вече да не бъде.

Този, който днес притежава политическа власт, утре може да я загуби.
Този, който днес получава аплодисменти, утре може да бъде забравен.

Но постъпките, които докосват човешките сърца, не се забравят.
Да обърнеш внимание на сълзите на едно дете…

Да чуеш плача на една майка…
Да изслушаш болката на един възрастен човек…
Да защитиш правата на един гражданин…

Това са ценности, които стоят над всички постове и титли.
Един от най-големите проблеми на политиката е, че понякога забравя човека.

А смисълът на съществуването на държавата е именно човекът.
Политиката, която забравя човека, колкото и силна да изглежда, всъщност е забравила най-важната си отговорност.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ БУЛТЮРК КЪМ ИЛИЯНА ЙОТОВА

Като БУЛТЮРК – Сдружение за култура и общественополезна дейност на българските турци, ние оценяваме високо участието на Илияна Йотова в телевизионния дебат и готовността ѝ да защитава своите позиции пред обществото.

Оценяваме положително нейната подготовка, политическия ѝ опит, стремежа ѝ да отговаря на трудните въпроси и вниманието, което отдели на човешките проблеми.

Искрено поздравяваме г-жа Илияна Йотова за проявените знания, за смелостта, с която защити своите възгледи, и за човешката чувствителност, която ни напомня за нежността, грижата и обичта на една майка.

Нашето искрено желание е тази чувствителност да не остане само на телевизионния екран, а да намери реално отражение в държавните институции чрез законност, справедливост и равноправие на всички граждани.

Защото България се нуждае не само от силни институции.

България се нуждае и от държавническо мислене, основано на знания, отговорност, смелост и уважение към човека.

Знанията показват пътя.

Опитът предпазва от грешки.

Смелостта ни държи изправени пред трудностите.

А съвестта гарантира, че всичко това ще служи на човечността.

И нека никога не забравяме:

Истинското величие на една държава се измерва с доверието, което тя изгражда в сърцата на своите граждани.

България е нашата обща родина.

Нейното бъдеще е наша обща отговорност.

С уважение,

Рафет УЛУТЮРК
Изследовател и публицист
Председател на БУЛТЮРК
30 октомври 2026 г.