Рафет УЛУТЮРК

Парламентарните избори в България на 19 април 2026 г. не просто създадоха ново парламентарно мнозинство – те дадоха ясен обществен отговор на продължителната политическа нестабилност. След пет години и осем избори, избирателите изпратиха недвусмислено послание: неуправляема демокрация вече не е приемлива – нужна е ефективна власт.

Коалицията „Илеричи България“ на Румен Радев спечели над 44% от гласовете и 131 места в 240-членното Народно събрание. Това надхвърля прага от 121 депутати и позволява самостоятелно управление – рядкост за последните години.

Отговорът на кризата

Дълго време България изглеждаше като държава със система, която формално функционира, но реално не произвежда стабилност. Правителства се създаваха, но не издържаха; коалиции се договаряха, но не управляваха ефективно. Оставката на кабинета на Росен Желязков след протести и обвинения в корупция допълнително подкопа доверието.

Затова изборите през април бяха повече от рутинен политически процес – те бяха натрупан обществен рефлекс за промяна.

Победа на лидер, не само на партия

Успехът на Радев не се дължи само на партийна структура. Той е резултат от:

дългогодишната му легитимност като президент

образа му на „силен държавник“

антисистемната, но не радикална реторика

Той предложи на избирателите нещо рядко: едновременно сигурност и промяна.

Не президентска система, а „президентски стил“

България остава парламентарна република по Конституция. Правителството се формира от парламента, а премиерът ръководи изпълнителната власт.

Но политическата реалност може да се промени без формална конституционна реформа. Силното мнозинство на Радев, съчетано с личната му легитимност, може да доведе до централизация на властта около един лидер.

Това не е президентска система в юридически смисъл, а „президентски стил“ на управление в рамките на парламентарна система.

Какво поискаха избирателите?

Избирателите не гласуваха непременно за промяна на режима, а за:

край на политическата нестабилност

борба с корупцията

икономическа сигурност

по-ефективно управление

Това е глас за функционираща държава, а не за нова конституция.

Слабата опозиция

Традиционните партии като ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ понесоха сериозни загуби. Това показва:

изчерпване на доверието към стария политически елит

усещане за „повтаряща се криза със същите актьори“

Но отслабена опозиция означава и по-слаби механизми за контрол върху властта.

Възможност или риск?

Радев разполага с исторически шанс:

Възможности:

бързи реформи

стабилно управление

институционално възстановяване

Рискове:

концентрация на власт

отслабване на демократичните баланси

политизиране на институциите

Външна политика: баланс между Изтока и Запада

Позициите на Радев по отношение на Русия и Украйна изискват внимателен баланс. По-умерената линия спрямо Москва може да създаде напрежение с Европейски съюз и НАТО.

Новото правителство ще трябва да съчетае вътрешната си легитимност с външнополитическа предвидимост.

Изненадата на изборите

Социологическите агенции подцениха резултата на Радев с около 10 пункта. Това показва:

силен „тих вот“

късно взети решения от избирателите

дълбоко недоволство, трудно измеримо предварително

Накъде отива България?

Страната е на кръстопът:

Първи сценарий:
Стабилност, реформи и възстановяване на доверието в институциите.

Втори сценарий:
Централизация на властта и постепенна ерозия на парламентарния модел.

Заключение

Истинският въпрос не е дали България преминава към президентска система. Въпросът е:

Ще укрепи ли парламентарната демокрация чрез силно управление, или ще се превърне в система, доминирана от един лидер?

Избирателите дадоха на Радев власт. Но това не е безусловен чек.
Истинската оценка тепърва предстои – в начина, по който тази власт ще бъде използвана.