Специално интервю с председателя на БУЛТЮРК за слабата избирателна активност в Турция, 36-годишния политически преход, кризата на доверието, ролята на ДПС и бъдещето на България
25 октомври 2026 г. | СПЕЦИАЛНО ИНТЕРВЮ
Представяме редакционен проект на интервю, изготвен въз основа на позициите и анализите на Рафет Улутюрк.
Необичайно слабата избирателна активност сред българските граждани в Турция по време на президентските избори поставя редица въпроси за бъдещето на политическото представителство на изселническата общност. В Истанбул, Бурса, Измир и други градове се наблюдава липса на традиционните за предишни избори дълги опашки пред секциите. Но какво означава тази тишина? Политическа умора, разочарование от партиите, организационни затруднения или постепенно отслабване на връзката с България? По тези въпроси разговаряме с Рафет Улутюрк, председател на БУЛТЮРК, който представя своята оценка за политическите процеси и отношенията между България и нейните граждани в Турция.

Въпрос 1. Г-н Улутюрк, как оценявате необичайно слабата избирателна активност в Турция? Какво се случва с българските изселници?

Рафет Улутюрк:
Преди всичко трябва да направим едно важно разграничение. Слабата избирателна активност не означава непременно, че изселниците са забравили България.
Тези хора не са забравили родните си села, домовете, училищата, приятелите и гробовете на своите родители.
Мнозина продължават да носят България в сърцето си, независимо че от десетилетия живеят в Турция.
Но любовта към родината и доверието в политическата система са две различни неща. Според мен днес наблюдаваме натрупване на няколко проблема: политическа умора, разочарование от неизпълнените обещания, недостатъчно внимание към изселниците и промяна в отношението на младите поколения към политиката.
Не бих определил всичко това само като безразличие.
Тишината пред избирателните урни може да бъде и предупреждение към политическата система.

Въпрос 2. Защо според Вас изселниците вече не проявяват същата активност, както преди?

Рафет Улутюрк:
Защото хората се промениха, а политическите подходи към тях в много отношения останаха същите. През последните 36 години изселниците участваха в множество избори. Слушаха обещания, подкрепяха политически програми и очакваха подобрения. Но днес те задават съвсем конкретни въпроси.
Какво се промени в родните ни места?
Защо младите хора продължават да напускат?
Какво стана с образованието на майчин език?
Защо някои райони продължават да изостават икономически?
Когато човек многократно участва в избори, но не вижда достатъчно убедителни резултати, неговото доверие може постепенно да отслабне.
Необходимо е обаче да разграничим тези политически причини от организационните затруднения. Окончателната оценка трябва да се основава на реалните данни за участието и на разговори със самите избиратели.

Въпрос 3. В продължение на десетилетия гласовете на изселниците се свързваха предимно с ДПС. Променя ли се този модел?

Рафет Улутюрк:
Това е един от най-важните въпроси. След 1990 година значителна част от политическото участие на изселниците в Турция традиционно се свързваше с Движението за права и свободи. Но постепенно се създаде погрешното впечатление, че всички български граждани в Турция принадлежат политически на една партия. Аз категорично не приемам подобно разбиране.
Изселниците не са собственост на ДПС. Те не са собственост и на никоя друга политическа партия.
Те са свободни български граждани.
Сред тях има хора с различни убеждения, различни интереси и различни виждания за бъдещето на България.
Никой не може да говори от името на всички, без да се интересува от техните действителни позиции.

Въпрос 4. Смятате ли, че българските политически партии не обръщат достатъчно внимание на гражданите в Турция?

Рафет Улутюрк:
Това е сериозен проблем.
Искам да задам няколко въпроса на българските политически партии. Колко от техните представители организираха открити срещи с изселниците? Колко кандидати представиха лично своите програми в Истанбул, Бурса, Измир, или Текирда?
Колко политически лидери дойдоха, за да изслушат проблемите на тези граждани? Не твърдя, че не е имало никакви контакти. Но според мен системният диалог е недостатъчен.
Политическите партии не могат да приемат подкрепата на хората за даденост. Ако един кандидат иска гражданите да познават неговите идеи, трябва да им даде възможност да ги чуят, да зададат въпроси и да направят собствена преценка.
Доверието не се наследява. То се изгражда с уважение, присъствие и изпълнени ангажименти.

Въпрос 5. Как оценявате ролята на изселническите организации в Турция? Има ли прекалена зависимост от политическите партии?

Рафет Улутюрк:
През годините към част от изселническите организации са отправяни критики за прекалена близост с определени политически партии, включително с ДПС.
Това е въпрос, който заслужава открито обсъждане.
Според мен гражданските организации не трябва да бъдат политически придатък на която и да било партия.
Тяхната мисия е много по-широка.
Те трябва да защитават гражданските права, да съхраняват историческата памет, да подпомагат образованието и културата и да изграждат отношения между България и Турция.
В БУЛТЮРК разглеждаме тези задачи като дългосрочна обществена отговорност.
Една гражданска организация трябва да бъде близо до хората, а не зависима от партийните централи.

Въпрос 6. Каква е ролята на организационните проблеми? Възможно ли е хората да искат да гласуват, но да срещат трудности?

Рафет Улутюрк:
Разбира се.
Не можем да обясним ниската активност само с политиката.
Турция е голяма държава. Българските граждани живеят в различни градове и населени места.
Дори в Истанбул придвижването от един квартал до друг понякога отнема значително време.
За възрастните хора това може да бъде сериозно затруднение.
Съществуват и административни въпроси, свързани с декларациите, необходимите документи и информацията за изборните процедури. Отделно стои езиковият проблем.
Част от изселниците отдавна не използват активно писмен български език. Сред по-младите поколения също има хора, които не го владеят достатъчно добре.
Затова информацията трябва да бъде ясна, достъпна и предоставяна по начин, съобразен със законовите изисквания.
Увеличаването на броя на секциите е полезно, но не решава автоматично всички проблеми.
Важно е не само колко секции има, а дали гражданите действително могат лесно да упражнят правото си на глас.

Въпрос 7. Говорите често за разликата между поколенията. Защо този въпрос е толкова важен?

Рафет Улутюрк:
Защото днешната изселническа общност не е същата като през 1989 или 1990 година. Първото поколение познава България чрез личните си преживявания.
Това са хората, които помнят родните си къщи, училищата, съседите и трудните години на асимилационната политика.
За тях България е част от личната им история.
Второто поколение познава родината предимно чрез разказите на своите родители. А третото поколение често познава България като страната на баба и дядо.
Тук възниква голямото предизвикателство.
Как да поддържаме тази връзка?
Само с паспорти и избирателни секции това няма да стане.
Необходими са културни програми, образователен обмен, езикови курсове, посещения на историческите родни места и сътрудничество между университетите и гражданските организации.
Истинският въпрос е не само колко изселници ще гласуват днес, а колко от техните деца и внуци ще продължат да чувстват България като своя родина утре.

Въпрос 8. Какво според Вас показват изминалите 36 години демократичен преход?

Рафет Улутюрк:
Показват, че България трябва да направи сериозна равносметка. След 1990 година страната премина през значителни политически и обществени промени.
Но остават въпроси, които продължават да вълнуват българските турци и други граждани.
Сред тях са изучаването на майчиния език, икономическото развитие на изоставащите райони, равноправното участие в институциите и бъдещето на младите хора.
Тези въпроси не трябва да бъдат използвани само като предизборни теми.
Те изискват последователна държавна политика, конкретни решения и обществен контрол върху изпълнението.
Според мен една от основните поуки на прехода е, че демокрацията не се изчерпва с провеждането на избори.
Тя се измерва и с качеството на институциите, равноправието и доверието на гражданите.

Въпрос 9. Какво е Вашето послание към българските политически партии след наблюдаваната ниска активност?

Рафет Улутюрк:
Моето послание е ясно. Не обвинявайте прибързано гражданите, че не са отишли до избирателните урни.
Първо се запитайте дали сте направили достатъчно, за да ги информирате и да чуете техните проблеми.
Посещавате ли ги?
Разговаряте ли с тях?
Позволявате ли им да задават въпроси?
Отчитате ли техните потребности при изработването на политическите програми?
Изселниците не искат да бъдат възприемани единствено като избирателна статистика.
Те очакват равноправно отношение и уважение към своята гражданска принадлежност.
Политическите партии трябва да разберат, че българските граждани зад граница не са отделна категория хора с по-малко значение. Те са част от българското общество.

Въпрос 10. Как виждате бъдещето на България в условията на политическо противопоставяне и международна несигурност?

Рафет Улутюрк:
България се намира в сложна международна среда.
Европейските икономически предизвикателства, войната в Украйна, сигурността в Черноморския регион и променящите се международни отношения поставят сериозни задачи пред държавните институции.
В такава обстановка България има нужда от политическа отговорност, институционална стабилност и дългосрочна стратегия.
Често използвам един пример.
Представете си кораб, в който едни гребат напред, а други назад. Такъв кораб трудно ще достигне целта си.
Същото важи и за държавата.
Политическите различия са естествена част от демокрацията. Но когато противопоставянето блокира институциите, последствията се усещат от всички граждани.
Затова е необходимо партиите да намират общ език по въпросите, свързани с националната сигурност, върховенството на закона, икономическото развитие и гражданските права.

Въпрос 11. Какви конкретни мерки бихте предложили за възстановяване на връзката между България и изселническата общност?

Рафет Улутюрк:
На първо място е необходим постоянен институционален диалог, който не зависи от изборния календар.
На второ място трябва да се подобри достъпът до административна и изборна информация.
Трето, необходимо е да се създадат повече възможности за младите поколения да опознаят България чрез образование, култура и професионални контакти.
Четвърто, гражданските организации трябва да запазят своята независимост и да работят прозрачно.
Пето, политическите партии трябва да предоставят равни възможности на гражданите зад граница да се запознават с техните програми и позиции.
И накрая, трябва да има последователно проследяване на обещанията и постигнатите резултати.
Без конкретни действия доверието трудно може да бъде възстановено.

Въпрос 12. И накрая, г-н Улутюрк, какво бихте казали на българското общество?

Рафет Улутюрк:
Бих искал да кажа нещо, което смятам за особено важно.
Изселниците не са забравили България.
Те носят спомените за нея в своите семейства, в езика, в традициите и в историите, които разказват на децата си.
Но и България не трябва да забравя своите граждани зад граница. Не трябва да си спомня за тях само когато наближават избори. Не трябва да ги разглежда като собственост на една политическа партия. Не трябва да допуска младите поколения постепенно да изгубят връзката си с родината на своите родители и предци. Ние имаме обща историческа памет, но бъдещето трябва да бъде изградено върху равноправие, демокрация, образование и взаимно уважение.
Защото родината не е само мястото, където си роден. Тя е и мястото, към което продължаваш да чувстваш принадлежност, независимо колко далеч живееш.
Искам да завърша с един въпрос към българските политици:
„Вие питате защо изселниците не идват до избирателните урни. А запитахте ли се кога за последен път отидохте при тях, за да ги изслушате?“

Рафет УЛУТЮРК
Председател на БУЛТЮРК
25 октомври 2026 г.