Рафет УЛУТЮРК

След проведените интензивни срещи на председателя на турско изселническо дружество ,, Бултюрк ,, г-н Рафет Улутюрк с българските изселници в по големите турски градове както и различни изселнически организации в южната ни съседка по повод предстоящите президентски избори у нас го потърсихме за коментар за нагласите и настроенията им.

Г-н Улутюрк , какви са настроенията сред българските изселници в Турция в навечерието на президентските избори – има ли реален интерес към този вот?
– Да, интерес има. Но според мен е грешка той да се измерва единствено с въпроса колко души ще отидат до урните.
За хората в Турция, които са родени в България или чиито семейства идват от България, отношенията с тази страна не започват и не свършват с изборите.
Много от нас напуснаха България с един или два куфара. Но в тези куфари не носехме само дрехи. Носехме снимките на родителите си, спомените от родните места, ключовете от старите къщи, езика, песните и понякога болката от едно трудно минало.
Ние напуснахме България, но България не напусна сърцата ни.
Затова зад интереса към тези избори стои един много по-дълбок въпрос:
„България все още приема ли ни като свои граждани и като част от своето общество?“
2) – Усещате ли по-различно отношение към тези избори в сравнение с последните парламентарни избори?
– Определено.
На парламентарни избори разговорът обикновено е за партии, депутати, коалиции и правителство.
При президентски избори въпросът е по-различен и по-личен:
„Кой ще представлява държавата и ще бъде ли президент и на мен?“
Бъдещият президент не трябва да бъде президент само на София или на хората, които живеят в границите на страната.
Той трябва да бъде президент и на гражданина в Кърджали, Шумен, Разград и Смолян, но също и на българския гражданин в Истанбул, Бурса, Измир, Лондон или Брюксел.
Държавата има граници. Гражданското равноправие не трябва да има.

3. – Кои са основните теми, които вълнуват българските граждани в Турция, когато говорят за бъдещия президент на България?
   – На първо място – равноправието и човешкото достойнство.
   След това идват върховенството на закона, отношението към гражданите зад граница, историческата памет, образованието на младите поколения, запазването на връзката с България и, разбира се, отношенията между България и Турция.
   Хората не искат привилегии.
   Те искат да бъдат третирани като равноправни граждани.
   Но има и един въпрос, който чувам много често:
   „Защо България си спомня за нас най-вече когато идват избори?“
   Този въпрос трябва да бъде чут много внимателно от цялата политическа система.
4. – Има ли ясно изразени предпочитания към определени кандидати сред изселническите общности, или нагласите са по-скоро разделени?
   – Българските граждани в Турция не са монолитен политически блок.
   И това е нормално.
   Те имат различни възгледи, различен житейски опит и различни политически предпочитания.
   Аз винаги съм казвал:
   Българските турци не са собственост на нито една политическа партия.
   Никой не трябва да приема техните гласове за гарантирани.
   Всеки кандидат трябва да заслужи доверието им.
   Що се отнася до БУЛТЮРК, ние вече публично заявихме нашата позиция в подкрепа на Илияна Йотова.
   Това е позицията на нашата организация. Не претендираме, че говорим от името на всеки български гражданин в Турция. Всеки гражданин трябва свободно да вземе своето решение.
   За нас са важни посланията за равноправие, демокрация и еднакво отношение към всички граждани.
   Но искам да подчертая нещо:
   Подкрепата не означава безусловно политическо подчинение.
   След изборите ще продължим да поставяме въпросите, които смятаме за важни.
5. – Как се промениха политическите предпочитания на изселниците през последните години? Има ли разлика между по-възрастното поколение и младите хора, родени или израснали в Турция?
   – Разликата е огромна.
   В едно семейство днес могат да седят на една маса три поколения и всяко от тях да има различна връзка с България.
   Дядото казва:
   „Моето село е там.“
   Нашето поколение казва:
   „Моето детство остана там.“
   А младият човек пита:
   „Какво бъдеще имам аз с България?“
   Точно този последен въпрос е стратегическият въпрос.
   Младите вече не приемат автоматично политическите предпочитания на родителите и дядовците си.
   Те искат образование, професионални възможности, свобода, справедливост, европейска перспектива и реална връзка с България.
   Ако България не отговори на тези очаквания, рискът не е просто да загуби няколко хиляди гласа.
   Рискът е да загуби цяло поколение.
6. – Според вас какво би мотивирало повече български граждани в Турция да отидат до урните на 25 октомври?
   – Най-силната мотивация е човек да почувства, че гласът му има значение не само в деня на изборите.
   Не можете четири години да не разговаряте с един гражданин и две седмици преди изборите да му кажете:
   „Ти си много важен за нас.“
   Той има право да попита:
   „А къде бяхте през останалото време?“
   Разбира се, важни са достъпът до секциите, добрата организация и информираността.
   Но има нещо още по-важно:
   доверието.
   Избирателната активност не започва пред урната.
   Тя започва от чувството за принадлежност.
7. – Има ли усещане сред изселниците, че българските политически сили ги търсят основно по време на избори, или виждате промяна в това отношение? Йозгюр вече е поставял публично именно въпроса за отношението на партиите към българите в Турция.
   – Да, такова усещане съществува и трябва да говорим открито за него.
   Въпросът, който Йозгюр поставя, е важен.
   Аз бих го формулирал още по-категорично:
   „Какво правят българските политически сили за тези граждани между два избора?“
   Когато наближат избори, телефоните започват да звънят, идват делегации, организират се срещи.
   Но какво става след това?
   Колко политици идват в Турция, когато няма избори?
   Колко разговарят с младото поколение?
   Колко се интересуват от образованието, културата, икономическите връзки и проблемите на българските граждани?
   Ние трябва да преминем от предизборна дипломация към постоянна гражданска дипломация.
8. – Какво очаквате да бъде поведението на изселническия вот – висока активност, или по-скоро разочарованието от политиците ще доведе до по-ниско участие?
   – Не бих давал категорична прогноза.
   Има интерес, но има и натрупано разочарование.
   И точно това разочарование трябва да тревожи политиците.
   Защото проблемът за демокрацията не е гражданинът, който гласува за друг кандидат.
   По-сериозният проблем е гражданинът, който казва:
   „Няма значение за кого ще гласувам.“
   Затова активността ще зависи не само от организационните условия, а и от това дали кандидатите ще успеят да убедят хората, че ги виждат като граждани, а не само като гласове.
   Аз често казвам:
   25 октомври е денят на изборите. Истинският изпит започва на 26 октомври.
   Тогава ще видим кой ще продължи да разговаря с нас.
9. – Ако трябва да обобщите настроенията днес – какво очакват българските изселници от бъдещия президент и какво искат да видят като отношение към тях от България?
   – Очакването ни може да бъде изразено с едно изречение:
   Не губете хората на България.
   И тук бих отишъл дори по-далеч.
   България трябва да започне голям стратегически разговор за своята диаспора и за следващите поколения.
   Не само за тези, които днес имат българско гражданство.
   Трябва да мислим и за техните деца, внуци и правнуци.
   България вече има механизми, чрез които хора с доказан български произход могат при определени законови условия да кандидатстват за гражданство.
   Тогава трябва да бъде обсъден и един по-широк въпрос:
   Какво правим с четвъртото и петото поколение на семейства, чиито корени са документално свързани с България?
   Ако България смята за стратегически важно да поддържа връзката с българските общности в Молдова, Северна Македония и други държави, трябва да има последователна политика и към историческите общности и семейства, свързани с България, които днес живеят в Турция и по света.
   Не говоря за автоматично раздаване на паспорти.
   Говоря за ясни закони, доказан произход или семейна връзка, прозрачни критерии и равнопоставеност.
   Това не трябва да бъде етническа привилегия. Трябва да бъде държавна стратегия за диаспората.
   Защото въпросът не е само колко души ще гласуват през 2026 г.
   Истинският въпрос е:
   Ще чувстват ли през 2050 или 2075 г. техните деца и внуци, че имат връзка с България?
   Това е голямата задача.
   Ние не искаме България да ни търси само когато има нужда от нашите гласове. Искаме България да ни вижда като човешки капитал, историческа памет и мост към Турция.
   Не искаме привилегии. Искаме равноправие.
   Не искаме внимание само преди изборите. Искаме постоянен диалог.
   Не искаме децата ни да наследят само болките от миналото.
   Искаме да наследят и възможността да изградят общо бъдеще.
   Защото един човек може да напусне родното си място, но не може да премести гроба на баща си, детството си и семейната си история.
   Затова моето послание към бъдещия президент е:
   Бъдете президент и на българските граждани зад граница. Не позволявайте следващите поколения да загубят връзката си с България.
   И нека след тези избори престанем да задаваме само въпроса:
   „Колко гласа ще дойдат от Турция?“
   Нека започнем да задаваме по-големия въпрос:
   „Как България ще запази връзката със своите хора по света през следващите 50 години?“
   Защото изборите приключват за един ден.
   Връзката между човека и родината се изгражда с поколения.

Шенол Ахмедов Разград – Истанбул