КАКВО ВИДЯХМЕ НИЕ В ДУМИТЕ НА ИЛИЯНА ЙОТОВА?

Рафет УЛУТЮРК

От Смолян до Плевен, от Кърджали до родопските села… Паметта на един народ, съвестта на една държава и надеждата за бъдещето
Понякога едно изречение, произнесено от политик, отеква дълбоко в сърцата на хора, които дълги години са мълчали. Защото има думи, които не се чуват само с ушите. Те се възприемат през болката на миналото, през преживяното и през надеждите за бъдещето на следващите поколения.
Когато оценяваме изявленията на Илияна Йотова, ние не гледаме единствено на днешните политически събития.
Ние слушаме тези думи през призмата на историята.
Гледаме на тях от планинските села на Родопите, от улиците на Кърджали, от площадите на Момчилград, от спомените на Ардино и от пътищата на изселването, които свързват България с Турция.
Защото в нашата памет не са останали само хубави дни.
Има раздели.
Има тъга по родния край.
Има прекъснато детство, изоставени домове, затворени врати и болка, която не може да бъде забравена.
Но наред с всичко това има и надежда, която никога не е угасвала.
Искаме един ден да видим България, в която хората не се разделят заради имената си, езика си, религията си или своя произход.
Именно затова отдаваме значение на изявленията на Илияна Йотова за демокрацията, равенството, толерантността и общественото единство.
Защото вече искаме да чуваме думи, които обединяват, а не разделят.

Смолян: Хората, които чакат гласът им да бъде чут сред тишината на Родопите
Смолян…
Град, сгушен в прегръдката на Родопите, сред гори и планини.
По тези земи живеят следите на различни езици, религии и традиции.
Хора, родени в подножието на едни и същи планини, мокрени от едни и същи дъждове, преживели студа на едни и същи зими…
Те може да са различни, но споделят общите трудности на живота.
Затова за нас са значими думите на Илияна Йотова в Смолян за необходимостта едни и същи правила да важат за всички, държавата да защитава своите граждани, а младите хора да имат възможност да изградят бъдещето си в собствената си страна.
Защото една майка, която живее в Родопите, не иска кой знае колко.
Тя иска детето ѝ да учи в добро училище.
Иска да намери работа, когато порасне.
Иска да не бъде принудено да напусне родния си край.
Иска да бъде уважавано като човешко същество.
Иска, когато почука на вратата на държавна институция, да не я питат за произхода ѝ, а да зачитат правата ѝ.
За една майка демокрацията невинаги означава дълги изречения, записани в конституцията.
Понякога демокрацията означава просто да може да заспи спокойно, без да се страхува за бъдещето на детето си.
Ние възприемаме думите за равенство, произнесени в Смолян, именно през сърцето на тази майка.
Плевен: Не можем ли да живеем заедно, без да бъдем врагове?
Плевен е един от градовете, които носят дълбоките следи на балканската история.
Тези земи, преживели войни, борби и големи исторически промени, ни напомнят една важна истина:
Войните се водят от държави и армии, но тяхната болка най-често се понася от обикновените хора.
Когато една майка загуби детето си, какво значение има на какъв език е говорила?
Когато едно дете остане без баща, какво значение има от каква националност е?
Когато един дом бъде разрушен, какво значение има на какъв език са били отправяни молитвите в него?
Човешката болка няма националност.
Именно затова смятаме за важни изявленията на Илияна Йотова в Плевен, в които тя поставя акцент върху диалога и разбирателството вместо върху омразата, разделението и противопоставянето.
Защото Балканите не бива повече да произвеждат нови вражди.
Трябва да разказваме на децата си какво се е случило в миналото.
Но не бива да ги възпитаваме в омразата на миналите поколения.
Трябва да преподаваме историята.
Но докато преподаваме история, не бива да отглеждаме поколения, които мразят своите съседи.
Едно българско и едно турско дете, които растат в едно училище и опознават взаимно своите култури, са едно от най-ценните постижения, към които политиката може да се стреми.
Истинският мир не означава хората просто да се търпят, а искрено да приемат съществуването и достойнството един на друг.
Кърджали: Ние не просто живяхме по тези земи — оставихме история
Когато чуя името Кърджали, в съзнанието ми не изниква само един град.
Изниква история.
Изниква паметта на един народ.
Изникват пътищата на изселването.
Изникват хората, които затваряха за последен път вратите на домовете си и се обръщаха назад.
Изникват майките, които прегръщаха съседите си, без да знаят дали някога ще ги видят отново.
Изникват бащите, принудени да напуснат земята, на която са се родили.
А най-вече изникват децата.
Децата, които, без да разбират напълно какво се случва, виждаха сълзите в очите на възрастните.
Тези спомени са останали дълбоко в паметта на семействата, преживели изселването през 1989 година.
Някои оставиха след себе си плодовете на труда, трупан с години.
Други живяха с болката, че не могат да посетят гробовете на своите близки.
Трети се опитваха да възстановят семейните връзки, разделени между две държави.
Ние не сме забравили тази болка.
И не бива да я забравяме.
Защото от забравената болка не могат да се извлекат поуки.
Но трябва да приемем и една друга истина:
Да помним миналото означава да не допускаме същите страдания да се повторят в бъдеще.
Именно през тази историческа памет оценяваме думите на Илияна Йотова в Кърджали за това, че различията не трябва да бъдат причина за конфликти, а основа за толерантност и взаимно разбирателство.
Нашите очаквания са напълно ясни.
Когато едно турско дете изучава майчиния си език, никой не бива да се чувства застрашен от това.
Когато едно българско дете се гордее със своята култура, всички трябва да уважават това.
Мюсюлманинът трябва спокойно да посещава своята джамия, а християнинът — своята църква.
Никой не бива да се чувства принуден да крие своята идентичност.
Защото величието на една държава не се измерва с това доколко успява да направи гражданите си еднакви, а с това доколко успява да им осигури равенство и свобода, запазвайки техните различия.
Ардино, Момчилград, Крумовград: Нека последните светлини в селата не угасват
Когато посетите някои села в България, сърцето ви се свива.
Улиците, които някога са били изпълнени с детски гласове, днес са тихи.
В училищните дворове вече няма толкова много деца.
Вратите на някои къщи не са отваряни с години.
В дворовете седят възрастни хора.
Погледите им са отправени към пътя.
Може би децата им ще се върнат.
Може би внуците им ще почукат на вратата.
Може би отново ще чуят гласовете, за които са тъгували толкова години.
Тази картина не е проблем единствено на българските турци.
Тя е общ проблем на България.
Защото всеки млад човек, който напуска страната, е загубена възможност за нейното бъдеще.
Всяко затворено училище означава, че бъдещето на едно село става все по-несигурно.
Всяка изоставена къща не означава просто четири празни стени.
Тя означава, че историята на едно семейство постепенно потъва в тишина.
Ето защо изявленията за необходимостта младите хора да имат образование, работа и възможности за живот в собствената си страна са толкова важни.
Но думите не са достатъчни.
Трябва да се инвестира в селата.
Училищата трябва да бъдат запазени.
Здравните услуги трябва да бъдат подобрени.
Трябва да се създават работни места за младите хора.
Защото, ако искате една държава да живее, трябва първо да дадете на хората ѝ надежда да останат по родните си места.
Каква е разликата между молитвата на една турска майка и молитвата на една българска майка?
Замисляли ли сте се някога?
Какво иска за децата си една турска майка, която живее в Кърджали, и какво иска една българска майка, която живее в Плевен?
И двете искат здраве.
И двете искат спокойствие.
И двете искат децата им да получат добро образование.
И двете искат да няма войни.
И двете не искат децата им да бъдат принудени да търсят щастието си далеч от дома.
Молитвите могат да бъдат произнасяни на различни езици.
Но желанията в майчините сърца са почти еднакви.
Именно когато политиката успее да види тази обща човечност, тя придобива истински смисъл.
Нуждаем се от политика, която не се храни от страховете на хората, а укрепва техните надежди.
От политика, която не използва болката на миналото за политическа изгода, а извлича поуки от нея.
От държавно управление, което, защитавайки правата на една общност, не пренебрегва правата на друга.
Защото справедливостта остава непълна, когато я искаме само за себе си.
Справедливостта придобива истински смисъл, когато я защитаваме със същата искреност и за онези, които са различни от нас.
Стратегически поглед: Бъдещето на България е в съзнанието за общо гражданство
Днес пред България стоят не само политически проблеми.
Обезлюдяването, икономическите неравенства, емиграцията на младите хора, доверието в институциите и общественото разделение също оказват влияние върху бъдещето на страната.
Решението на тези проблеми не се свежда само до спечелването на избори.
То означава да вдъхнеш доверие на обществото.
Да укрепиш връзката между държавата и гражданите.
Да дадеш възможност на всеки гражданин да почувства, че има право на глас при определянето на бъдещето на страната.
Тук президентската институция носи особена отговорност.
Президентът не трябва да бъде само представител на една политическа институция.
Той трябва да може да представлява и общата съвест на обществото.
Трябва да умее да изслушва различните обществени групи.
Не бива да пренебрегва историческите несправедливости.
Трябва да защитава върховенството на закона.
И когато е необходимо, трябва да има смелостта да се противопоставя дори на грешките на собствената си политическа среда.
Това е нашето разбиране за демокрация.
Затова, когато оценяваме изявленията на Илияна Йотова, се ръководим от три основни критерия: Съответстват ли думите ѝ на демократичните ценности? Отнасят ли се тези послания до всички граждани? И най-важното — превръщат ли се тези принципи в конкретни действия?
Защото демокрацията не може да се състои само от красиви изречения.
Демокрацията трябва да има реално отражение в ежедневния живот на гражданите.
Ние не сме срещу никого — ние сме за равноправното гражданство
Ние не искаме бъдеще, което разделя турците и българите в България.
Искаме общата ни родина да се отнася еднакво към всички свои граждани.
Не искаме болката, преживяна от един народ в миналото, да се превръща в основание за омраза към друг народ.
Искаме децата ни да си имат доверие.
Затова, когато оценяваме думите на един политик, гледаме първо принципите, които той защитава, а не неговата идентичност.
Именно поради тази причина смятаме за важни изявленията на Илияна Йотова в подкрепа на демокрацията, общественото разбирателство и равноправното гражданство.
Това не означава, че приемаме безусловно всяка нейна дума.
Напротив — означава, че очакваме тези послания да бъдат осъществени на практика.
Защото критиката е също толкова важна част от демокрацията, колкото и подкрепата.
Доверието към един държавник не означава отказ от правото да го критикуваме.
Обръщение към младите: Не преживявайте болката, през която преминахме ние
Скъпи млади хора,
Нашето поколение видя много.
Видя изселване.
Видя раздяла.
Видя борби за идентичност.
Видя хора, които понякога бяха принудени да мълчат.
Видя семейства, които трябваше да напуснат земята, на която са се родили.
Но въпреки всичко това ние не изгубихме надеждата си.
Не искаме от вас да забравите миналото си.
Напротив — опознайте го много добре.
Научете защо вашите дядовци са били принудени да се изселят.
Разберете какви спомени пазят вашите баби.
Съхранявайте майчиния си език.
Научете и българския език по най-добрия възможен начин.
Развивайте се чрез науката, изкуството, културата, правото и демокрацията.
Гордейте се със своята идентичност, но уважавайте и идентичността на другите хора.
Защото вашата задача не е само да помните миналото.
Вашата задача е да постигнете онова, което ние не успяхме.
Да изградите мостовете, които ние не успяхме да построим.
Да създадете общество, в което страховете, преживени от нашето поколение, никога повече няма да се повторят.
Не забравяйте: Ако не познавате миналото си, ще изгубите корените си. Ако не изградите бъдещето си, няма да имате надежда, която да оставите на децата си.
Последни думи: Нека един ден всички деца в Кърджали растат с еднаква надежда
Искам един ден, когато вървя по улиците на Кърджали, да не мисля от каква националност са децата.
Искам да виждам дали са щастливи.
Когато минавам покрай училище в Смолян, не искам да се питам на какъв език говорят учениците, а какво образование получават.
Когато срещна майка в Плевен, не искам да се интересувам от нейната религия, а дали гледа с надежда към бъдещето на детето си.
Искам да видя как затворените домове в Ардино, Момчилград и Крумовград отново отварят врати.
Искам отново да чувам детски гласове по селските площади.
Искам да видя България, в която възрастните хора не остават сами, а младите не са принудени да заминават далеч, за да търсят бъдеще.
Това е нашият копнеж.
Това, което намираме за ценно в изявленията на Илияна Йотова, е акцентът върху демокрацията, равенството и обществения мир — принципи, които съвпадат с нашия стремеж към общо бъдеще.
Но истинският успех ще настъпи тогава, когато тези думи не останат само на предизборните трибуни, а намерят реално отражение в живота на хората.
Защото историята записва не само дадените обещания, но и дали те са били изпълнени.
И ще дойде ден, когато нашите деца ще ни попитат:
„Какво бъдеще изградихте след всички страдания, преживени в миналото?“
И тогава трябва да можем да отговорим с високо вдигната глава:
Ние избрахме любовта, а не омразата.
Ние избрахме равноправното гражданство, а не дискриминацията.
Ние не забравихме болката на миналото, но не позволихме бъдещето да остане пленник на тази болка.
Защото нашето желание не е само да живеем по-добре днес, а утре да оставим на децата си една по-справедлива държава.
И нека никога не забравяме:
Истинското величие на една държава не се измерва с големината на нейните граници, а с широтата на прегръдката, с която тя приема всички свои граждани.
Not:
Публицистичен анализ, вдъхновен от историческата памет на българските турци, идеала за равноправно гражданство и отговорността към бъдещето на Балканите.