БЪЛГАРИЯ ПРЕДИ БАЛОТАЖА: КАКВО ЩЕ РЕШИ ГЛАСЪТ НА ГРАЖДАНИТЕ?

Интервю: Айдън Фидан

Разговор с председателя на БУЛТЮРК Рафет Улутюркза президентските избори, политическите подкрепи, свободния избор и отговорността след вота
България се подготвя за втория тур на президентските избори на 1 ноември 2026 г. На първия тур Илияна Йотова и Кирил Вълчев получиха 34,76% от гласовете, а Андрей Гюров и Георги Кандев — 31,95%. Разликата оставя изхода от балотажа открит.
Какво може да промени резултата?
Ще се увеличи ли участието на българските граждани в Турция?
Какво показаха телевизионният дебат и политическите подкрепи? И какво трябва да се случи след изборната нощ?

Господин Улутюрк, какво всъщност ще решава България на втория тур?
Рафет Улутюрк: Гражданите ще изберат президент, но зад този избор стоят по-дълбоки очаквания: за справедливост, сигурност и доверие в държавата.
Пенсионерът мисли за ежедневните си разходи.
Младият човек се пита дали може да изгради бъдеще в родината си.
Родителите искат добро образование и спокойствие за децата си.
Политиката трябва да чува тези въпроси.
За мен важният въпрос е как избраният президент ще представлява цялото общество. Държавният глава трябва да може да разговаря и с хората, които не са го подкрепили. Именно след победата започва голямото изпитание на отговорността.
Кои фактори ще бъдат решаващи за крайния резултат?
Рафет Улутюрк: Преди всичко избирателната активност, поведението на хората, подкрепили други кандидати на първия тур, и способността на двамата претенденти да спечелят доверие извън собствените си избиратели.
Не бива да разглеждаме гражданите като гласове, които автоматично се прехвърлят от един кандидат към друг. Партийните позиции имат значение, но всеки човек прави своя преценка.
Важни ще бъдат и последните впечатления от кампанията: кой говори убедително, кой предлага последователни позиции и кой вдъхва увереност, че ще изпълнява задълженията си отговорно.
Ще се увеличат или ще намалеят гласовете, подадени в Турция?
Рафет Улутюрк: Без достатъчно надеждни данни не бих посочил нито конкретен брой, нито сигурна посока.
Балотажът може да повиши интереса, защото изборът е между две кандидатски двойки и значението на всеки глас се вижда по-ясно. Същевременно умората от избори, разстоянието до секцията и личните ангажименти могат да ограничат участието. Моята оценка е, че близкият резултат може да поддържа общественото внимание. Дали това ще доведе до повече подадени гласове, ще разберем от официалните резултати.
Ще има ли хора, които ще пътуват от Турция до България, за да гласуват?
Рафет Улутюрк: Възможно е да има граждани с такива намерения, включително хора, които ще съчетаят гласуването с посещение при близките си. Но без проверени данни за пътуванията не можем да говорим за мащаба на подобно движение. Не трябва и да приемаме, че всеки, който преминава границата в тези дни, пътува заради изборите. Причините могат да бъдат семейни, служебни или други.
За хората, които планират пътуване, най-важно е предварително да проверят чрез официалните източници къде и при какви условия могат да гласуват. Така ще избегнат ненужни разходи и разочарования.
Какви са по-широките очаквания на българските граждани, живеещи в Турция и другаде по света?
Рафет Улутюрк: Много от тези хора живеят между две географски точки, но в едно семейно пространство. На едното място работят и отглеждат децата си, а на другото са родителите им, домът на детството и гробовете на близките.
Те имат нужда от достъпни консулски услуги, ясна информация, предвидими административни процедури и възможности да поддържат връзката си с България.
Гражданите зад граница трябва да бъдат чувани и между изборите. Техните знания, професионален опит и обществени връзки могат да бъдат полезни за страната в образованието, културата, предприемачеството и местното развитие.
След телевизионния дебат на кого обществото отдаде по-голямо значение — на Йотова или на Гюров?
Рафет Улутюрк: Рафет Улутюрк: За да оценим реакцията на обществото като цяло, са необходими надеждни представителни изследвания. Мога обаче да споделя личните си впечатления от разговорите след дебата: някои хора заявиха, че са преосмислили позицията си в полза на Илияна Йотова. Това е наблюдение от отделни разговори, а не извод за всички избиратели.
Според мен в телевизионния сблъсък ясно проличаха нейната подготовка, натрупаният опит и познаването на държавните дела. Йотова показа увереност и способност да защитава позициите си. За мен тя създаде убедително впечатление, че е готова да носи отговорността на президентския пост.
В подобен дебат значение имат както отговорите, така и самообладанието, последователността и отношението към събеседника. Именно в тези качества видях силата на нейното представяне.
Моята лична оценка е, че Йотова се представи по-убедително в дебата. Доколко това ще се превърне в допълнителна подкрепа, ще покаже изборният резултат. Последната дума принадлежи на гражданите.
По какви критерии трябва да бъдат оценявани двамата кандидати?
Рафет Улутюрк: По еднакви критерии. Как разбират конституционните си отговорности? Как ще действат при конфликт между институциите? Как ще защитават правата на хората, които не споделят техните позиции?
Знанията и опитът имат значение. Също толкова важни са почтеността, последователността и готовността да се признава грешка.
Когато кандидатът дава обещание, трябва да можем да разберем как ще го изпълни и дали то попада в правомощията му. Уважението към институцията се изгражда и чрез реалистично говорене.
Борисов подкрепи Гюров. Обсъждат се и твърдения за подкрепа от Пеевски. Как оценявате това?
Рафет Улутюрк: Трябва ясно да разграничаваме публично потвърдените позиции, сведенията от лични разговори и собствените си политически оценки. Подкрепата на Борисов за Гюров беше публично отразена. От приятели и познати, които се намират в райони с турско население, получих сведения, че по места са били отправяни послания в подкрепа на Гюров, свързвани с Пеевски. Подчертавам, че това е информация от лични контакти, която не мога да представя като независимо потвърдена официална позиция.
Моята политическа оценка е, че подобно сближаване може да се окаже неблагоприятно за Гюров. Когато избиратели свързват определени политически фигури с управление, срещу което са протестирали, тяхната подкрепа може да предизвика и обратна реакция.
Спомням си общественото недоволство и исканията Борисов и Пеевски да се оттеглят от управлението. Затова смятам, че днешните позиции неизбежно пораждат въпроси: какво обединява тези политици, на какви принципи се основава подкрепата им и какво очакват гражданите от подобно взаимодействие?
Разбира се, различните избиратели могат да възприемат една и съща подкрепа по различен начин. За едни тя е знак за обединение, а за други — причина да се дистанцират. Ефектът не може да бъде предварително измерен само чрез политически коментари.
Личното ми мнение е, че тези развития могат да дадат предимство на Йотова и да наклонят балотажа в нейна полза. Това е моя прогноза, а не установен резултат. Дали съм прав, ще стане ясно след преброяването на гласовете и обявяването на официалните резултати.
В обществените коментари се прави връзка между протестите срещу Борисов и Пеевски и днешните политически позиции. Доказва ли еднаквата подкрепа общо действие?
Рафет Улутюрк: Обществото има право да сравнява думите и действията на политиците и да задава неудобни въпроси. Когато политически фигури подкрепят един и същ кандидат, гражданите заслужават ясно обяснение какви принципи и цели стоят зад това. Подобна подкрепа обаче сама по себе си не доказва траен съюз или съгласувани действия в миналото.
За мен особено важен е въпросът за свободния избор. Всеки гражданин на България, включително българските турци, трябва да може да гласува по собствена съвест, без натиск, страх или зависимост. Това право трябва да бъде защитено във всеки град и всяко село.
Когато хора споделят, че години наред са се чувствали пренебрегвани или притискани от местни политически и икономически зависимости, техните свидетелства трябва да бъдат чути и проверени. Никой не бива да се страхува, че политическият му избор може да застраши работата, поминъка или достъпа му до обществени услуги.
Доверието към една политическа личност носи отговорност. Румен Радев, както и всички останали политически представители и институции, трябва да се отнасят сериозно към сигналите за натиск и към очакванията за справедливост. Правата на гражданите трябва да бъдат защитавани независимо за кого са гласували.
След изборите хората не бива да остават сами с проблемите си. Необходими са достъпни механизми за подаване на сигнали, безпристрастни проверки и реална защита при установени нарушения.
Свободният избор означава човек да вземе решение самостоятелно и след това да продължи живота си спокойно, без да дължи обяснение на партиен ръководител, местен посредник или председател на сдружение. Именно тази сигурност държавата е длъжна да гарантира.
Означават ли тези развития, че Йотова вече е спечелила? Каква е Вашата прогноза?
Рафет Улутюрк: Официалният победител ще бъде известен след преброяването на гласовете. Но като човек, който следи политическия процес, мога да изразя личната си прогноза: според мен Йотова има сериозни основания да очаква победа на балотажа.
До този извод стигам след телевизионния дебат и последвалите политически позиции. По моя оценка в дебата тя показа подготовка, опит и увереност. Това може да е повлияло на хора, които до последно са се колебаели.
Публичната подкрепа на Борисов за Гюров също може да предизвика различни реакции. Сведенията за подкрепа от Пеевски, които получих от лични контакти, остават непотвърдени независимо и трябва да бъдат разглеждани с тази уговорка. Моето предположение е, че подобни политически сближавания могат да отблъснат част от избирателите, които търсят промяна.
Ако ме питате за личното ми убеждение — очаквам победа на Йотова. Ако ме питате дали резултатът вече е решен — това могат да кажат единствено гражданите чрез своя вот.
Всеки глас има еднаква стойност. Българските турци, както и всички останали граждани, имат различни политически възгледи и правото сами да определят избора си. След изборите бъдещият президент ще носи отговорност към всички тях. Надявам се вотът да премине спокойно и свободно, а победителят да приеме резултата като задължение да заслужава общественото доверие всеки ден.
Какво очаква България от следващия президент?
Рафет Улутюрк: Доверие, предвидимост и справедливо отношение. Хората искат да знаят, че институциите работят по правила и че личните им проблеми не остават невидими.
Очаква се и по-спокоен обществен разговор. Постоянното противопоставяне изтощава хората и затруднява решаването на общите проблеми.
Президентът може да допринася чрез начина, по който представлява държавата, разговаря с институциите и поставя важните обществени въпроси. За това са необходими постоянство и уважение към различните мнения.
Кои проблеми на българските турци трябва да останат на дневен ред след изборите?
Рафет Улутюрк: Изучаването на майчиния език, опазването на културното наследство, свободата на вероизповедание, противодействието на дискриминацията и равният достъп до обществени услуги.
Към тях се прибавят проблеми, които засягат широки обществени групи: обезлюдяване, липса на работа, затруднен достъп до здравеопазване и ограничени възможности за младите хора.
Тези въпроси трябва да бъдат поставяни като конкретни задачи. Какъв е проблемът? Коя институция отговаря за него? Какви действия са възможни и в какъв срок? Именно така общественото представителство може да доведе до измерими резултати.
Как да се съчетаят високите очаквания към президента с правомощията на поста?
Рафет Улутюрк: Чрез честен разговор за отговорностите на всяка институция. Президентът, парламентът и правителството имат различни функции. Не е полезно решението на всички проблеми да се очаква от един пост.
Същевременно президентът носи значителна отговорност за тона на обществения разговор и за отношението към гражданите.
Затова трябва да оценяваме както действията в рамките на правомощията, така и последователността между заявените принципи и поведението. Реалистичните очаквания позволяват и по-справедлива обществена оценка.
Как резултатът може да се отрази на отношенията между България и Турция?
Рафет Улутюрк: Двете държави имат трайна необходимост от диалог. Съседството, търговията, транспортът, сигурността и семейните връзки изискват постоянна работа.
За гражданите добрите отношения се измерват и с практични неща: обслужване на границата, достъпна информация, решаване на административни затруднения и възможности за сътрудничество.
Надявам се след изборите отношенията да се развиват чрез устойчиви институционални контакти и взаимно уважение. Културните и човешките връзки могат да подкрепят този процес.
Какво трябва да се случи непосредствено след изборите и каква ще бъде ролята на гражданските организации?
Рафет Улутюрк: Най-напред трябва да бъдат уважени законните процедури и официално установеният резултат. При сигнали за нарушения следва да действат компетентните органи. След това е необходимо да започне работа за преодоляване на напрежението. Избраният президент трябва да покаже, че ще чува и гражданите, които са направили друг избор.
За гражданските организации започва следващият етап на отговорност: да документират проблемите, да предлагат решения, да следят изпълнението на ангажиментите и да информират обществото. Диалогът с институциите трябва да бъде редовен и да води до конкретни резултати.
Какво е последното Ви послание към гражданите?
Рафет Улутюрк: Всеки човек трябва да може да вземе решение свободно, без натиск и без страх, че ще бъде наказан или отхвърлен заради избора си.
Мненията на партии, сдружения и обществени личности могат да бъдат изслушани. Решението обаче принадлежи на самия гражданин. Никой няма право да изисква от него да разкрива или доказва за кого е гласувал.
Когато има твърдения за натиск, те трябва да бъдат проверявани сериозно. Доверието се укрепва с действащи гаранции и справедливо разглеждане на сигналите.
Моето послание към всички избиратели е: проверявайте информацията, задавайте въпроси и преценявайте кандидатите по еднакви критерии. Уважавайте свободата на другия така, както искате да бъде уважавана Вашата.
След изборната нощ отново ще живеем заедно. Децата ще отидат на училище, хората — на работа, възрастните ще продължат да очакват внимание и сигурност. Тогава ще започне истинската проверка на политическите обещания.
Искам България, в която гражданинът се чувства чут, правата му са защитени и може спокойно да планира бъдещето си. За такава държава се работи всеки ден.