Повече от един владетел – паметта на една държава

Рафет УЛУТЮРК

Някои събития са новина само в деня, в който се случват.

За други се говори няколко седмици и след това се забравят.
Но има събития, чието истинско значение се осъзнава едва след години.

Завръщането в България на тленните останки, за които се приема, че принадлежат на цар Самуил, след повече от хиляда години трябва да бъде разглеждано именно по този начин.

Днес говорим за церемонията, протокола и политическите изявления.
Но утре историята ще зададе друг въпрос:

„Ще остане ли това завръщане само като еднодневна държавна церемония, или България ще го превърне в начало на ново историческо самосъзнание за бъдещите поколения?“

Защото въпросът не е само за миналото.
Въпросът е за бъдещето на България.

И според мен именно тук се крие стратегическото значение на завръщането на цар Самуил.

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В РОДИНАТА СЛЕД ХИЛЯДА ГОДИНИ

Нека за момент оставим политиката, дипломацията и протокола настрана.
Представете си един човек.
Един владетел…

Години, през които съдбата на една държава лежи върху неговите плещи…
Армии, войни, победи и поражения…

След това – смърт.
И минават повече от хиляда години.
Държавите се променят.
Границите се променят.

Империи изчезват.
Създават се нови държави.
Картите се прерисуват.
Но едно име остава:

Самуил.
Цар Самуил, управлявал от 997 до 1014 г., е сред най-значимите владетели от последния период на Първото българско царство.
И сега останките, приписвани на него, се завръщат в България.

Ако разглеждаме това единствено като „пренасяне на кости“, няма да разберем истинското значение на събитието.

Защото в паметта на държавите някои гробове не са просто гробове.
Някои камъни не са просто камъни.

Някои останки не са просто археологически материал.
Те са мост между миналото и бъдещето.

ДЪРЖАВАТА ЖИВЕЕ НЕ САМО С ТЕРИТОРИЯТА СИ, НО И С ПАМЕТТА СИ

Какво е държавата?
Граници ли са?
Армия ли е?
Знаме ли е?
Конституция ли е?
Институции ли са?
Тя е всичко това.
Но държавата е и памет.

Народ, който загуби паметта си, постепенно започва да губи и посоката си.

Защото общество, което не знае откъде идва, трудно може да определи накъде иска да върви.

Затова държавите с дълбоки исторически корени пазят архивите си.
Развиват музеите си.

Защитават археологическите си обекти.
Пазят гробовете на историческите си личности.
Съхраняват ръкописите си.

Подкрепят историческите изследвания в университетите.
Това не е носталгия.
Това е държавна политика.

Защото културната и историческата памет също са част от стратегическата сила на една държава.

РУМЕН РАДЕВ ЗАСЛУЖАВА ПОЗДРАВЛЕНИЯ

Тук трябва ясно да кажем нещо.
Постигането на споразумението за връщането в България на останките, приписвани на цар Самуил, по време на управлението на министър-председателя Румен Радев е събитие с голямо историческо значение.

След интензивни преговори между България и Гърция беше постигнато споразумение, което самият Румен Радев определи като историческо.

Затова трябва да поздравим Румен Радев, българските дипломати, учените, историците и всички държавни служители, допринесли през годините за достигането до този резултат.

Защото това е по-голямо от успеха на един човек.
Това е успех на българската държава.

Но трябва да бъде отбелязан и фактът, че именно при управлението на Румен Радев един въпрос, който десетилетия не намираше окончателно решение, стигна до конкретен резултат.

ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАРЕД ВЪПРОСЪТ НЕ МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ ДОВЕДЕН ДО КРАЙ

От началото на демократичния преход в България изминаха около 35 години.
През този период имаше много правителства
Сменяха се министър-председатели.
Сменяха се президенти.
Сменяха се парламенти.

Появяваха се нови политически партии, други се разделяха или изчезваха.
Идеята за връщането на останките на цар Самуил обаче не е нова.

Опитите на българската държава в тази посока имат история, която се простира десетилетия назад.
Различни държавници и институции са поставяли въпроса.

Но окончателен резултат не беше постигнат.
И точно тук се вижда значението на случващото се днес:

Един въпрос, за който се говори от десетилетия, най-после достига до конкретно решение.
В държавното управление понякога е важно не само да родиш нова идея.

Понякога е още по-важно да успееш да доведеш докрай нещо, което поколения преди теб не са успели да завършат.

НАЦИОНАЛНАТА ДЪРЖАВНА МИСЪЛ СЕ ИЗГРАЖДА ТАКА

Тук трябва правилно да разбираме понятието „национална политика“.
Националната политика не означава само да говориш високо.

Не означава да произнасяш лозунги.
И със сигурност не означава да се караш със съседите си.

Национална политика означава да защитаваш историята, културата, народа, архивите и историческата памет на страната си чрез дипломация, разум и държавническо мислене.

Една от важните страни на завръщането на Самуил е именно тази.
България не постигна резултат чрез конфликт с Гърция.

Тя постигна резултат чрез разговори.
Чрез преговори.
Чрез дипломация.
Това е моделът, от който Балканите имат нужда през XXI век:

Да защитаваш собствената си идентичност и едновременно с това да умееш да разговаряш мирно със съседа си.

ТАКА СЕ СТАВА ВОДЕЩА СИЛА НА БАЛКАНИТЕ

Да бъдеш водеща държава на Балканите не се измерва единствено с размера на икономиката.

Не се измерва само със силата на армията.
Лидерството понякога се измерва и с отношението към собственото минало.

Пазите ли историческите си паметници?
Съхранявате ли архивите си?
Разказвате ли на младите за историческите си личности?

Можете ли да решавате историческите спорове със съседите чрез дипломация, вместо чрез конфликт?
Можете ли да представите културата си пред света?

Това са важните въпроси.
Ако искаш да бъдеш сред водещите на Балканите, първо трябва да познаваш себе си.

След това трябва да умееш да се представиш пред света.
Защото народ, който не познава себе си, трудно може да обясни на другите кой е.

А държава, която не знае откъде идва, трудно определя накъде трябва да върви.

ДА ПОЗНАВАШ СЕБЕ СИ ОЗНАЧАВА ДА МОЖЕШ ДА СЕ ПРЕДСТАВИШ ПРЕД СВЕТА

Пред България сега стои голяма възможност.
Не е достатъчно Самуил да бъде разказван само в България.

Епохата на Самуил трябва да бъде представяна по-активно и пред международната историческа общност.

Да се създават документални филми.
Научните трудове да бъдат превеждани на различни езици.

Историческите места, свързани с епохата, да бъдат включвани в културни маршрути.

Музеите да се дигитализират.
Да се организират международни исторически конференции.

Да се насърчават младите учени.
Защото да познаваш себе си е въпрос на национално самосъзнание, а да умееш правилно да се представиш пред света е стратегическа сила.

СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ ПОГЛЕД:

МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН САРКОФАГ

Когато разглеждаме това събитие стратегически, пред нас се открояват четири основни направления:

Държавна памет.
Историческо образование.
Културна дипломация.
Историческо самосъзнание на младото поколение.

През XXI век държавите не се конкурират само с танкове, самолети и икономики.

Те се конкурират и чрез културата си.
Чрез историята си.
Чрез музеите си.
Чрез университетите си.
Чрез архивите си.
Чрез историята, която могат убедително да разкажат пред света.

Затова завръщането на Самуил, ако бъде използвано разумно, може да бъде и начало на нов етап в културната дипломация на България.

ИСТИНСКИЯТ ВЪПРОС Е: КАКВО ЩЕ НАПРАВИМ СЛЕД ЗАВРЪЩАНЕТО НА САМУИЛ?

За мен истинският въпрос започва точно тук.
Самуил се завръща.
А после?
Ще има държавна церемония.
Ще има речи.
Ще се развяват знамена.
Телевизиите ще предават.
Ще бъдат направени хиляди снимки.
След това всички ще се приберат у дома.

Ако всичко приключи дотук, ще бъде пропусната голяма историческа възможност.

Напротив:
3 октомври трябва да бъде начало, а не край.

Трябва да бъдат насърчавани нови академични изследвания за Самуил и неговата епоха.
Да се създават документални филми.
Да се подкрепят археологическите проучвания.

Да се организират международни научни конференции.
Да се предоставят стипендии на млади историци.

Училищата да водят учениците до историческите места.
Да се създават дигитални архиви.

Защото е важно да върнеш останките на един владетел в неговата страна.

Но ако не успееш да разкажеш на децата си за епохата, в която той е живял, историческото завръщане остава незавършено.

ВЪПРОСЪТ НА ЕДНО ДЕТЕ: „КОЙ Е САМУИЛ?“

Може би някъде в България едно малко дете ще гледа церемонията по телевизията.

И ще попита майка си:
„Мамо, кой е Самуил?“
Целият смисъл може би се съдържа именно в този въпрос.
Детето ще отвори книга.
Ще погледне картата.
Ще потърси Преспа.
Ще научи за Охрид.

Ще започне да се интересува от Византия.
Ще прочете за Василий II.
Може би един ден ще стане историк.
Или археолог.
Дипломат.
Учител.
А може би държавник.

Тогава ще разберем истинската стойност на направеното днес.
Бъдещето на един народ понякога започва да се променя с простия детски въпрос: „Кой е бил този човек?“

МЛАДЕЖИ, УЧЕТЕ ИСТОРИЯТА, А НЕ ПРОПАГАНДАТА

Оттук искам да се обърна към младите хора в България.

Познавайте историята си.
Но не я заучавайте механично.
Изследвайте я.
Проверявайте.
Сравнявайте.
Проверявайте и това, което казвам аз.

Проверявайте и думите на политиците.
Сравнявайте трудовете на различни историци.

Четете българските източници.
Погледнете и гръцките.
Изучавайте византийските хроники.

Следете археологическите открития.
Защото истинската история черпи сила не от пропагандата, а от документите и науката.

БЪДЕЩЕТО НА БАЛКАНИТЕ НЕ Е В БЕЗКРАЙНАТА БИТКА С МИНАЛОТО

Ние, балканските народи, сме понесли много страдания от историята.

Българи…
Турци…
Гърци…
Сърби…
Румънци…
Албанци…
Бошняци…
Македонци…
Всеки има своята болка.
Всеки има своите герои.
Всеки има своите гробове.
Но вече трябва да изградим друго разбиране за Балканите.

Балкани, в които можеш да обичаш собствената си история, без да мразиш историята на съседа си.
Балкани, в които можеш да почиташ своя герой, без да омаловажаваш болката на другия.

Балкани, които могат да отварят архивите си.
Балкани, които могат да поставят историците си на една маса.
Това е истинското лидерство.

ДНЕС САМУИЛ, УТРЕ – ИЗГУБЕНАТА ПАМЕТ НА БАЛКАНИТЕ

Навсякъде из Балканите има забравени гробове.
Има разрушени джамии.
Изчезнали църкви.
Заличени надписи.
Изоставени гробища.
Документи, които чакат в архивите.
Градове под земята.

Всички те са части от общата историческа памет на Балканите.
Те трябва да бъдат опазвани независимо от това на кого са принадлежали.

Защото цивилизоваността не означава да пазиш единствено собственото си наследство.
Тя означава да имаш зрелостта да пазиш и наследството на другия.

ИСТОРИЯТА ЩЕ ПИШЕ И ЗА РУМЕН РАДЕВ, И ЗА НАС

Днес Румен Радев е министър-председател на България.
Утре на този пост ще бъде друг.
Днес ние пишем за това събитие.
Утре и нас няма да ни има.
Но историята ще остане.

Фактът, че повече от хиляда години след смъртта му продължаваме да говорим за Самуил, ни напомня една голяма истина:
Постовете са временни. Следата, която оставяме, е трайна.

Завръщането на останките, приписвани на Самуил, по време на управлението на Румен Радев ще бъде записано в съвременната история на България.
Как ще бъде оценено то в дългосрочен план, ще решат бъдещите поколения.

Нашата задача днес не е да превръщаме политиците в легенди, а да отбелязваме значимите държавни решения и да настояваме те да имат продължение.

ДОБРЕ ДОШЪЛ, САМУИЛ

Един самолет ще кацне.
Военнослужещи ще понесат саркофага.

Държавници ще го посрещнат.
Знамена ще се развяват.
Но от тази тишина ще се издигне един много силен въпрос на историята:

„Аз идвам от миналото. А вие какво ще оставите на бъдещето?“
Връщането на Самуил в България е голямо дело.

За този резултат заслужават поздравления правителството на Румен Радев, както и всички български държавници, дипломати, учени и институции, работили през годините за постигането му.
Но сега започва още по-голямата задача:

Да познаваш себе си.
Да познаваш историята си.
Да пазиш историческото си наследство.
Да го предаваш на младите.
И да умееш да представиш себе си достойно пред света.

Така се изгражда лидерство на Балканите.
Първо трябва да знаеш кой си.
След това трябва да знаеш откъде идваш.
Трябва да уважаваш историята на съседа си.

И тогава можеш уверено да вървиш към бъдещето със собствената си идентичност.

Защото силната държава не е само тази, която планира бъдещето.

Силната държава познава миналото си, управлява настоящето си и изгражда бъдещето си.
Добре дошъл, Самуил.
Макар и след повече от хиляда години…

Добре дошъл.
А към младите хора на България:
Вратата към вашата история отново се отваря.

Влезте през нея не с пропаганда, а със знание, документи, изследване и самочувствие.