Рафет УЛУТЮРК

БЪЛГАРИЯ Е НА ВСИЧКИ НАС

От Стамболийски до днес – неизменният въпрос: равноправно гражданство, обща държава и воля да управляваме заедно

По време на избори в българската политика се дават стотици обещания. Говори се за икономика, обсъжда се външната политика, представят се социални програми. След края на изборите значителна част от тези обещания постепенно потъват в политическата памет.

Но има изречения, които надхвърлят границите на ежедневната политика.

Защото те не са просто предизборни обещания, а изразяват разбирането за това как държавата трябва да се отнася към своите граждани.

Именно от тази гледна точка трябва да бъдат разглеждани думите на Илияна Йотова, произнесени в Смолян на 26 септември 2026 г.

Йотова заяви, че всеки български гражданин има значение, и очерта виждането си за България, която не принадлежи на малцина, а на всички; държава, която защитава всички свои граждани и в която законите важат еднакво за всички.
Тези думи са важни.

И ние поздравяваме Илияна Йотова за ясното поставяне на въпроса за равноправното гражданство, общата държава и еднаквото прилагане на закона към всички.

Но въпросът тук е много по-голям от една кандидатура или една предизборна кампания.

Истинският въпрос е:
Ще успее ли България да превърне принципа на равенството на гражданите, заложен в Конституцията, в неизменен принцип на всекидневното управление на държавата?

ИСТОРИЧЕСКАТА ТЕЖЕСТ НА ДУМИТЕ, ИЗРЕЧЕНИ В РОДОПИТЕ

Фактът, че тези думи бяха произнесени в Смолян, в сърцето на Родопите, им придава допълнително значение.

Защото Родопите не са просто географски район.

Родопите са част от историческата памет на многообразна България.

Това е земя, в която в продължение на векове са се преплитали съдбите на българи, турци, мюсюлмани, християни и различни обществени общности.

Затова едно политическо послание, произнесено в София, и същото послание, произнесено в Родопите, не носят непременно една и съща историческа тежест.
Когато в Родопите се казва:

„Държавата не трябва да принадлежи на малцина, а на всички“, естественият въпрос на човека от този край е:

„Когато казвате всички, включвате ли и мен?“
Включен ли е турчинът?
Включен ли е помакът?
Включен ли е ромът?

Включен ли е бедният човек от планинското село?

Включен ли е този, който гласува за друга политическа сила?

Включен ли е българският гражданин, който живее в Турция или в друга европейска държава?

Истинското изпитание на равноправното гражданство се крие именно в отговора на тези въпроси.

ОТ СТАМБОЛИЙСКИ ДО ДНЕС – ЕДНА ПОЛИТИЧЕСКА ПАМЕТ

Думите на Йотова в Родопите ми напомнят за времето на един от бившите министър-председатели на България – Александър Стамболийски.
Тук трябва да бъдем исторически прецизни.

Фразата „Елате да управляваме тази държава заедно“, свързвана в обществената памет със Стамболийски и отношението му към различните общности, е по-коректно да бъде възприемана като обобщение на една политическа идея, а не непременно като дословно документиран цитат.

Но въпросът, който тази историческа памет ни оставя, е изключително важен:

Ако хората живеят заедно на една и съща земя, защо да не участват заедно и в управлението на общата си държава?

Оттогава е изминал приблизително един век.

България премина през огромни трансформации.
Монархията остана в историята.
Страната премина през войни.
Дойде комунистическият период.

След 1989 г. започна преходът към демократична система.
България стана член на НАТО.
Присъедини се към Европейския съюз.
Израснаха нови поколения.

Но въпреки всички тези огромни промени, пред България и днес стои един фундаментален въпрос:

Доколко успяхме да изградим истинско съзнание за общо и равноправно гражданство?

РАВНОПРАВНОТО ГРАЖДАНСТВО НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКО ОБЕЩАНИЕ, А КОНСТИТУЦИОНЕН ПРИНЦИП

Тук трябва да подчертаем една основна истина.

Равноправието на гражданите не е привилегия, която някой политик подарява на обществото.
То е основа на конституционния ред на България.

Член 6 от Конституцията постановява, че всички граждани са равни пред закона и че не се допускат ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, религия, политическа принадлежност и други признаци.
Следователно въпросът не е да бъдат измисляни нови права.

Въпросът е:
Равенството, записано на хартия, да се превърне в равенство в реалния живот.

Именно тук ще се измерва истинската стойност на посланието на Йотова.

НИЕ НЕ ИСКАМЕ ПРИВИЛЕГИИ – ИСКАМЕ РАВНИ ПРАВА

Исканията на българските турци трябва да бъдат разбрани правилно.
Ние не искаме правата на някой друг.

Не искаме да се взема от правата на българина, за да се даде на турчина.

Не приемаме и една етническа общност да бъде поставяна над друга.

Ние искаме равни права.
Равенство пред закона.
Равни възможности.
Равноправно гражданство.

Равнопоставено участие, основано на професионализъм и качества.

Защото равенството не означава една общност да получи повече права от друга.

Равенството означава никой да няма по-малко права от другия.
Тази разлика е фундаментална.

КАКВО ОЗНАЧАВА РАВНОПРАВНО ГРАЖДАНСТВО?

Не трябва да свеждаме равноправното гражданство единствено до гласа, който подаваме в изборния ден.

Разбира се, това, че турчинът и българинът имат по един глас, е основен принцип на демокрацията.

Но това не е достатъчно.
Истинското равенство започва на следващия ден след изборите.

Когато един млад човек кандидатства за работа в държавната администрация…

Когато гражданинът влиза в съдебната зала…
Когато предприемачът иска да инвестира…

Когато детето иска качествено образование…
Когато едно село чака инфраструктура…

Когато човек иска да съхрани своята културна идентичност…

Ако тогава държавата вижда първо неговото гражданство, а не етническия му произход, тогава има истинско равенство.

В противен случай конституционното равенство остава само на хартия.

ТУРЦИТЕ НЕ СА ГОСТИ В БЪЛГАРИЯ

Отношението на българските турци към държавата също трябва да бъде определено правилно.

Ние не сме гости на България.
Ние сме граждани на България.
Нашето минало е по тези земи.
Тук са селата, в които сме родени.
Тук са гробовете на нашите предци.

Тук са нашите джамии, чешми, вакъфи, песни, традиции и семейни спомени.
Те са част от паметта на тази страна.

Затова бъдещето на турската общност в България не може да бъде разглеждано единствено през тесния прозорец на понятието „малцинствена политика“.
Въпросът е много по-голям.
Това е въпрос за българското гражданство.

НЕ „ТУРСКА ПАРТИЯ“, А ДЕМОКРАЦИЯ, ОТВОРЕНА ЗА ВСИЧКИ

Оттук стигаме до друг стратегически важен въпрос.

Не е правилно бъдещето на българските турци да бъде обвързвано само с една политическа партия.

Турският избирател не е естествена собственост на никоя политическа сила.

Турците могат да имат различни политически възгледи.

Могат да бъдат социалдемократи.
Консерватори.
Либерали.
Могат да бъдат част от център-дясно или център-ляво.

Могат и да не се чувстват близки до никоя партия.
Това е естеството на демокрацията.

Затова дългосрочната цел не трябва да бъде само въпросът:

„Кой ще представлява турците?“
По-големият въпрос е:

Ще бъдат ли всички политически и държавни институции на България действително отворени и за гражданите от турски произход?
Това е истинската интеграция.

ТУРЦИТЕ НЕ СА ЕЛЕКТОРАЛЕН РЕЗЕРВОАР, А РАВНОПРАВНИ ГРАЖДАНИ НА ДЪРЖАВАТА

Един от старите навици, които българската политика трябва да преодолее, е разглеждането на турския избирател само през изборната аритметика.

Колко гласа?
Колко секции?
Колко депутати?
Какъв е резултатът в Кърджали?
Колко гласа идват от секциите в Турция?

Всичко това има значение за изборния анализ.
Но човекът не се изчерпва с гласа си.
Турците не са просто гласове. Те са граждани.

Стойността на гражданина не започва в изборния ден и не приключва със затварянето на урните.

Затова въпросът на новата политика не трябва да бъде:
„Колко гласа ще получим от турците?“

А:
„Как да направим гражданите от турски произход още по-пълноценни участници в бъдещето на държавата?“

Ако тази промяна в мисленето се осъществи, печели България.

РАВНОПОСТАВЕНОТО УЧАСТИЕ НЕ ОЗНАЧАВА НЕПРЕМЕННО КВОТИ

Когато говорим за равнопоставено участие, не говорим единствено за етнически квоти.

Говорим за това вратите пред способните и квалифицираните граждани да бъдат отворени еднакво за всички.

Ако един български турчин има необходимото образование, опит и професионални качества, защо да не бъде:
министър?
областен управител?
посланик?
висш държавен служител?
ректор на университет?
ръководител в държавна институция?
съветник на президента?

Същият принцип важи за всеки друг гражданин.
Държавните длъжности нямат етническа принадлежност.

Държавните длъжности изискват компетентност, почтеност и отговорност.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ СТРАТЕГИЧЕСКИ ВЪПРОС: МЛАДИТЕ ХОРА

Едно от важните послания в речта на Йотова в Смолян беше, че младите трябва да намират перспектива в България.
Това не е само социална политика.

Това е въпрос на национална сигурност, демография и държавен капацитет.

Когато младите хора постоянно напускат страната, държавата не губи само население.

Тя губи своите лекари.
Инженери.
Предприемачи.
Данъкоплатци.
Бъдещи учени, дипломати и държавници.

И младите турци, и младите българи трябва да могат да виждат своето бъдеще в България.
Защото емиграцията няма етническа принадлежност.

Липсата на перспектива прогонва и турчина, и българина.

ДИАСПОРАТА НЕ Е ПРОБЛЕМ, А СТРАТЕГИЧЕСКИ КАПИТАЛ

Същият подход трябва да бъде приложен и към българските граждани, живеещи извън страната.

Да се гледа на гражданите на България, които живеят в Турция или в други европейски държави, единствено като на електорален потенциал, който се помни по време на избори, е стратегическа грешка.

Тези хора могат да бъдат за България:
мост за търговия;
мрежа за инвестиции;
човешки капитал;
част от културната дипломация;
международна връзка.

Модерната държава не пита своята диаспора:
„Колко гласа ще ми дадеш?“

Тя пита:
„Как да те направя част от развитието на страната?“

БЪЛГАРИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ НОВ ОБЩЕСТВЕН КОНСЕНСУС

Може би именно това е необходимо днес:
Нов граждански консенсус.
В неговата основа трябва да стоят пет принципа:

Първо: България е общата държава на всички свои граждани.

Второ: Никой няма етнически, религиозни или политически привилегии пред закона.

Трето: Държавните длъжности са отворени за всички граждани, които притежават необходимите качества и компетентност.

Четвърто: Различните идентичности не са заплаха за държавата, а част от общественото богатство на страната.

Пето: Бъдещето на България няма да бъде изградено чрез възпроизвеждане на разделенията от миналото, а чрез укрепване на общото гражданство.

Това не е само в интерес на турците.
То е в интерес и на българите.
На ромите
На помаците.
И в крайна сметка – на Република България.

ЗАЩО ДУМИТЕ НА ЙОТОВА СА ВАЖНИ?

Именно поради тази причина не разглеждаме изказването на Илияна Йотова в Родопите като обикновена предизборна реч.

Посланията, че всеки гражданин има значение, че държавата трябва да принадлежи на всички, а законите трябва да важат еднакво за всички, заслужават внимание.

Затова я поздравяваме за този ясен език на равноправното гражданство.

Но в демократичната политика действията са толкова важни, колкото и думите.

Следователно истинският въпрос оттук нататък е как този подход ще бъде превърнат в конкретни политики.

В държавните институции.
В местното управление.
В икономическото развитие.
В образованието.
В политиките за младите хора.
В културните права.
В регионалните инвестиции.

И в равния достъп на всеки гражданин до държавата.

Защото равноправното гражданство не трябва да бъде заглавие на една реч.

То трябва да бъде всекидневна практика на държавното управление.

ОТ СТАМБОЛИЙСКИ ДО ЙОТОВА:

СЪЩИЯТ ВЪПРОС, НО В НОВО ВРЕМЕ

Преди около век България при съвсем различни исторически условия е била изправена пред сходен въпрос:

Как различните общности ще живеят в една държава?

Днес въпросът трябва да бъде развит още по-далеч:

Как ще управляваме заедно?
Не е достатъчно само да живеем един до друг.

Не е достатъчно и просто да се търпим.
Съвременната демокрация изисква повече.

Да вземаме решения заедно.
Да носим отговорност заедно.
Да създаваме заедно.

И когато е необходимо – заедно да даваме отчет пред обществото.

Именно това е смисълът през XXI век на историческата идея, която можем да обобщим с думите:
„Нека управляваме тази страна заедно.“

БЪЛГАРИЯ Е НА ВСИЧКИ НАС

Бъдещето на България не е в изграждането на нови стени.
То е в изграждането на нови мостове.

Не е в създаването на нови етнически противопоставяния.
То е в укрепването на общото гражданство.

Не е в превъзходството на една общност над друга.
То е във върховенството на закона.

Затова посланието от Родопите, че държавата трябва да принадлежи на всички, трябва да бъде продължено:

България е общата държава на българина, турчина, рома, помака и на всеки неин гражданин.

Никой не е гост в тази страна.
Никой не трябва да бъде гражданин втора категория.

Никой не може да бъде собственик на държавата, докато другият е само наемател в нея.

Ако живеем под едно знаме, трябва да бъдем защитени от един и същ закон.

Ако сме загрижени за бъдещето на една и съща държава, трябва да можем да седнем на една и съща маса.

Ако сме граждани на една държава, трябва според своите качества, способности и професионализъм да можем да участваме и в нейното управление.

Това е истинската стратегическа промяна, от която България се нуждае.

Не да останем на равнището:
„Ти си турчин, аз съм българин.“
А да можем да кажем:

„Ние сме равноправни граждани на Република България.“

И може би най-силното послание на новото време, което трябва да достигне от Родопите до София, от Кърджали до Лудогорието и от България до нейните граждани в Турция и Европа, е:

България не принадлежи на малцина. България принадлежи на всички нас.

Не привилегии, а равни права.
Не разделение, а общо гражданство.

Не управление едни срещу други, а споделена отговорност.

Защото общата родина може да бъде изградена единствено върху обща справедливост.