1) Как гледате на новите граждански сдружения, които се готвят да участват по една или друга форма в настоящите избори у нас?

Подхождаме с разумна предпазливост. Чуват се много заявки, но малко конкретика. Липсват ясни програми и дългосрочна визия за системна работа с изселническите общности. Опитът ни е научил да съдим по последователни действия, не по думи.

Доверието не се печели с предизборни срещи, а с присъствие, което не изчезва след изборния ден. Истинският ангажимент личи в постоянния контакт, в реалните инициативи и в отчетността към хората. Твърде често сме виждали едно и също: обещания преди вота и тишина след него. А изселниците имат ежедневни административни, социални и образователни проблеми, които чакат решения не „от избори до избори“, а постоянно.

2) Какви действия биха ви убедили в искреността им?

Постоянен диалог и ангажираност извън изборния цикъл. Ясни, публични позиции по конкретните проблеми на изселниците и практическа подкрепа там, където хората реално срещат трудности: консулски услуги, документи, признание на дипломи, подкрепа за българските училища в чужбина.

Думите вече са казани. Време е за действия. Искреността се доказва с последователност и поемане на отговорност.

3) Какво влагате в израза „стар комунистически манталитет“ по адрес на Движение за права и свободи?

Това е модел, при който човекът не е гражданин с достойнство, а средство за политическа цел. Непрозрачност, натиск, зависимости и активиране на хората само в избори като „ресурс“.

Изселниците вече не приемат това. Те искат уважение и реално участие. Имат и конкретни очаквания: справедливо отношение към възрастните, реална грижа за бъдещето на децата и честно решаване на въпросите около фондации и вакъфи в интерес на общността, а не като инструмент за влияние.

4) Какво означава „реално участие“ на изселниците?

Демокрацията не свършва в урната — започва след изборите. Реалното участие означава:

гласът ни да се чува и след вота;

достъп до институциите като право, не като привилегия;

назначения по почтеност и професионализъм, не по послушание;

участие в решенията, които пряко ни засягат.

Изселниците искат да бъдат партньори на държавата, не временен електорален ресурс.

5) Какви са настроенията сред общността днес?

Има видимо отдръпване и натрупано разочарование. Хората усещат, че са били търсени основно преди избори. Доверието се губи лесно и не се връща с лозунги.

Общността реагира остро на внушения, че вотът ѝ е „контролиран“ или „купуван“. Това е обидно за десетки хиляди честни граждани. Нараства усещането, че идва момент на равносметка и че старите механизми вече не работят. Все повече хора казват „стига толкова“ и осъзнават, че силата е в тях.

6) Защо „Бултюрк“ изключва ДПС от диалог?

Това е резултат от дългогодишен опит и загубено доверие. Когато диалогът се свежда до обещания преди избори и липса на резултати след тях, той се превръща в алиби.

В продължение на 35 години твърде често се създаваше усещане, че подкрепата на турската общност е „гарантирана“. Без отчетност и без устойчиви решения за хората. Днес казваме ясно: стига толкова. Оценяваме всички по действия, не по думи.

7) Подкрепата ви за Румен Радев ясна ли е?

Да. Ще подкрепим Румен Радев. За много изселници това е избор за възстановяване на доверието в държавността и справедливостта. Не става дума за етническа партия, а за равни права между всички граждани.

Когато законодателни промени затрудняват гласуването на българите в чужбина, държавният глава има конституционен инструмент да върне закона за ново обсъждане. В този контекст ролята на Илияна Йотова е съществена — правото на глас е конституционно и не може да се ограничава административно.

8) Как реагирате на обвиненията за „незаконно гласуване“ в Турция?

С твърда позиция. Обвинения без доказателства са обида към десетки хиляди български граждани. Това е опасна реторика, която създава усещане за граждани „втора категория“ и подкопава демокрацията.

Задължение на институциите е да защитят равноправието на всички граждани. Държавата трябва да обединява, не да разделя. Обществото вижда кой говори с език на разделение — и реагира.