АКО ДЪРЖАВАТА СЕ УМОРИ, НАРОДЪТ Я ИЗПРАВЯ НА КРАКА. АКО НАРОДЪТ ЗАГУБИ НАДЕЖДА, БЪДЕЩЕТО НА ДЪРЖАВАТА ПОТЪМНЯВА!

България вече няма време за губене: майките искат спокойствие, младите – бъдеще, а народът – силна държава

Рафет УЛУТЮРК

Председател на Управителния съвет на BULTÜRK – Сдружение за култура и услуги на българските турци

---

Представете си една страна…

Страна с плодородна земя, богата история и трудолюбиви хора, но и с общество, което се тревожи за своето бъдеще.

Представете си една страна…

Майките изпращат децата си в различни европейски държави. Бащите чакат пред домовете си завръщането на своите синове и дъщери. В селата вратите една след друга се затварят. Училищата тъгуват по детските гласове. Възрастните хора мечтаят за празнични трапези, около които отново да се събере цялото семейство.

Тази страна е България.

Днес България не се подготвя единствено за президентски избори. Тя отново поставя пред себе си въпросите за своето бъдеще, доверието в държавните институции, надеждите на младите хора и волята на обществото да живее заедно.

На първия тур на президентските избори, проведен на 25 октомври 2026 г., Илияна Йотова и Андрей Гюров се класираха за втория тур. Изборите на 1 ноември ще покажат отново очакванията на гражданите за бъдещето на държавата.

Но истинският въпрос е много по-голям от съревнованието между двамата кандидати.

Истинският въпрос е дали България ще успее отново да даде надежда на своите деца.

Най-голямата сила на една държава е доверието на нейния народ

Държавата не е само сградата на парламента, президентската институция, министерствата или официалните учреждения.

Държавата е възможността една майка да изпрати детето си на училище спокойно и без страх.

Държавата е възможността един баща да получи заслуженото възнаграждение за своя труд.

Държавата е вярата на един млад човек, че може да изгради бъдещето си в страната, в която е роден.

Държавата е възможността един пенсионер да прекара старините си не в страх, а в спокойствие.

И държавата е способността да приема всеки свой гражданин като равноправен, независимо от езика, на който говори, религията, която изповядва, или етническия произход, към който принадлежи.

Една страна може да изпитва икономически затруднения. Може да преминава през политически кризи. Правителствата могат да се сменят.

Но общество, което има доверие в своята държава, може да преодолее дори най-тежките периоди чрез солидарност и взаимна подкрепа.

Истинската опасност настъпва, когато хората започнат да вярват, че нищо никога няма да се промени.

Защото човекът, който губи надежда, първо се отдалечава от политиката, след това се откъсва от обществото, а накрая започва да мисли за напускане на собствената си страна.

Постоянните избори не означават постоянни решения

През последните години България беше в центъра на дебатите за политическата нестабилност.

Провеждаха се избори, създаваха се коалиции, правителствата се сменяха.

Но основните проблеми в ежедневието на гражданите продължиха да съществуват.

Безработицата, поскъпването на живота, регионалните неравенства, достъпът до здравни услуги и емиграцията на младите хора не бива да остават в сянката на политическите спорове.

Ако една страна постоянно провежда избори, но не успява да постигне достатъчно подобрение в живота на своите граждани, политическата система трябва да се подложи на сериозна равносметка.

Демокрацията не се изчерпва с провеждането на избори.

Демокрацията означава след изборите да се носи отговорност за дадените обещания.

Демокрацията означава гласът на гражданите да бъде чуван не само по време на предизборните кампании, а през цялата година.

България не се нуждае от съсредоточаване на властта в едни ръце без достатъчен контрол. Тя се нуждае от държавни институции, които работят ефективно, съгласувано и с чувство за обща отговорност.

Защото политическата стабилност и демократичният баланс не са врагове. Напротив, те са двете основни опори на един устойчив държавен ред.

Майчината грижа трябва да бъде съвестта на държавата

Понякога не са необходими дълги политически речи, за да обясним от какъв управленски подход се нуждае България днес.

Достатъчно е да погледнем в очите на една майка.

Майката закриля детето си.

Не иска то да гладува.

Когато му е студено, го завива.

Когато падне, му помага да се изправи.

Когато сгреши, го предупреждава, но не го лишава от любовта си.

Така трябва да се отнася и добрата държава към своите граждани.

Грижата на държавата не се измерва само с красиви думи.

Тя трябва да се усеща в болниците, училищата, социалните услуги, грижата за възрастните хора и възможностите за бъдещето на децата.

Както една майка не прави разлика между собствените си деца, така и държавата не бива да дискриминира своите граждани.

Българските турци, българите, помаците и ромите са равноправни граждани на една и съща държава.

Никой не бива да се чувства гражданин втора категория.

Защото истинското величие на държавата не се състои в това да прави силните още по-силни, а в това да подава ръка на онези, които се нуждаят от подкрепа.

Когато младите заминават, не си отиват само хората – отдалечава се и бъдещето

Скъпи млади хора,

Не ви говорим единствено за политика.

Говорим ви за вашия собствен живот.

Днес в много части на България младите хора се насочват към други държави в търсене на по-добро образование, работа и условия за живот.

Разбира се, всеки има право да опознава света, да работи в други страни и да търси нови възможности.

Но има разлика между това да искаш да опознаеш света и това да не виждаш бъдеще в родината си, въпреки че желаеш да останеш там.

Когато десет млади хора напуснат едно село, не намалява само населението му.

Може би си тръгват и бъдещият учител, лекар, инженер или предприемач на това село.

Когато младите хора постепенно напускат един малък град, магазините затварят, училищата се обезлюдяват, а семействата се разделят.

Накрая остават улици, изпълнени с красиви спомени, но потънали в тишина.

България трябва да си върне младите хора.

Пътят към това не е просто да им се говори за любов към родината.

Необходимо е да им се предложи страна, в която могат да работят, да създават, да мислят свободно и да получават справедливо възнаграждение за своя труд.

Държава, която не може да предложи бъдеще на младите си хора, не може да гарантира и собственото си бъдеще.

Българските турци: познаваме и болката, и надеждата на тази земя

Ние, българските турци, много добре знаем какво означава да копнееш за родината.

Знаем какво означава животът на едно семейство да се промени за една нощ.

Знаем какво означава спомените ти да трябва да се поберат в един куфар.

Знаем какво означава да оставиш зад себе си дома, гробовете на близките, нивите и улиците на детството си.

Не сме забравили планините на Кърджали, пътищата на Момчилград, селата на Ардино, кварталите на Шумен, нивите на Разград и историята на Силистра.

Не искаме болката от миналото да бъде преживяна отново от бъдещите поколения.

Искаме никое дете да не се страхува заради своя майчин език.

Никой човек да не бъде отхвърлян заради своята вяра.

Никой гражданин да не се чувства чужденец в собствената си страна заради своя произход.

Защото истинската сила на България не е в това да възприема различията като повод за конфликт, а в способността на хората да живеят заедно със съзнанието, че са равноправни граждани.

Българските граждани, които живеят в Турция, също имат своето място в това общо