Рафет УЛУТЮРК

Това не е просто изборен ден

Има дати, които не са просто един ден.
Има избори, които не са просто да отидеш и да пуснеш една бюлетина.

19 април 2026 г. е точно такъв ден за България.
Това не са просто избори между партии.
Това е момент, в който трябва да се запитаме:
„Каква държава искаме да бъдем?“

Гласувайте… но кой може?

Всеки път слушаме едно и също:
„Хора, излезте и гласувайте.“

Но истината е ясна –
около 60% от хората в България изобщо не гласуват.

И тук идва голямото противоречие.

От една страна се оплакваме, че хората не гласуват…
От друга – на хората в чужбина, особено в Турция, им се създават трудности да гласуват.

Това нормално ли е?

Хем казваме „гласувайте“…
Хем правим така, че за някои да е по-трудно.

Тогава човек си задава въпроса:
Наистина ли искаме всички да гласуват, или само някои?

493 секции навън, 27 в Турция

В чужбина има 493 секции.
В Турция – само 27.

Да, може да се каже, че това е „техническо решение“.
Но хората не го чувстват така.

Защото въпросът не е само в числата.
Въпросът е:
„Равни ли сме или не?“

Гражданството не се мери с километри.
Правата не трябва да зависят от това къде живееш.

Ако един човек иска да гласува –
държавата трябва да му помогне, не да му пречи.

Иначе излиза така:
на едни се казва „гласувай“,
а на други – „за теб ще е по-трудно“.

Това не е справедливо.

Да делим ли хората?

Днес България е изправена пред прост избор:
ще се делим ли, или ще се обединяваме?

За съжаление, още има политици, които разделят хората по етнос.
Темата с турците често се използва, за да се създава напрежение.

Но истината е проста:

Когато делиш хората – губи държавата.

Една държава е силна, когато хората са заедно, не когато са разделени.

Расизмът може да носи бързи политически точки.
Но после всички плащат цената.

Това е и наша родина

Българските турци не са чужди хора.

Те са част от тази държава.
Тук са родени, тук са живели, тук са работили.

Тук са и гробовете на техните деди.
Тук са техните спомени.

Затова когато казват:
„Това е и наша родина“
това не е искане – това е истина.

Време е да мислим по друг начин

Стига вече с въпроса:
„Кой е българин, кой е турчин?“

По-важното е:

Кой е честен?
Кой е справедлив?
Кой мисли за бъдещето?

Държавата трябва да се гради върху справедливост, не върху разделение.

Един глас има значение

На 19 април няма да държим само бюлетина.
Ще държим и съвестта си.

Един глас може да значи много:

за справедливост,
за равенство,
за това да сме заедно.

И най-важното –
това е мирен, демократичен начин да кажеш какво мислиш.

Мисли за децата, не само за себе си

Като отидеш да гласуваш, се запитай:

„За кого гласувам?“

Само за себе си ли?
Или за децата си?
За внуците си?

Каква България ще оставим след нас?

Единство – но за какво?

Да, трябва да сме единни.
Но не заради етнос.

А заради нещо по-важно:

за справедливост,
за равенство,
за законност.

Истинското единство е там, където всички се чувстват равни.

Без справедливост няма демокрация

Ако хората не гласуват – това е проблем.
Но ако на хората се пречи да гласуват – това е по-голям проблем.

Демокрацията не е само избори.
Демокрацията е всички да имат равен шанс да участват.

Ако това липсва –
няма значение кой печели, губи държавата.

Защото:
Когато делиш хората – губи държавата.

19 април – ден за мислене и отговорност

Това не е просто изборен ден.

Това е ден да си спомним:
откъде сме дошли,
какво сме преживели,
и накъде искаме да вървим.

И най-вече да кажем:
„Аз съм равна част от тази държава.“

България има нужда от повече:
демокрация,
справедливост,
равенство.

Защото една държава е силна, когато всички нейни хора се чувстват равни.

Тази държава е на всички ни.
И никой не трябва да се чувства чужд в нея.